— Знаем това, разбрахме се преди петнайсет минути.
— Мисля, че не е искал да го чакате. Ще бъде зает с конференции през голямата част от следобеда.
— Няма проблеми. Започваме веднага щом дойде сигналът.
— Благодаря — каза Скорпион седемнайсет и затвори телефона.
27.
Беше 4,35 следобед и Андрю Джаксън Пул беше впечатлен, когато седна зад бюрото в Шенадоа Лодж пред техниката, осигурена от Централното разузнавателно управление. Той беше получил двата компонента, за които беше настоявал: двустранна непрехващаема линия до Хайторн, която заобикаляше трафика на ЦРУ и на чийто екран при подслушване се появяваше едно жълто Х. И втори миниатюрен екран, на който трябваше да се появи радарно изображение от работещия транспондер на Хайторн. Персоналът в Ленгли беше възмутен, смятайки, че това е прекалено, но както Тай изясни на директора, може да има и друг О’Райън, независимо дали Жилет го допускаше или не.
— Чуваш ли ме, Тай? — каза Пул, натискайки превключвателя към изолираната линия, която го свързваше с честотата на Хайторн.
— Да, чувам те — отговори Тайръл от колата и гласът му отекна във високоговорителя. — Сами ли сме?
— Напълно — отговори лейтенантът. — На този екран всичко е като по ноти. Ние сме един на един, няма намеса.
— Нещо от болницата?
— Нищо ново. Всичко, което казват, е, че Кати е добре, каквото и, по дяволите, да означава това.
— Това е по-добре, отколкото обратното.
— Човече, ти си един студенокръвен тип.
— Съжалявам, че мислиш така… Според мрежата къде съм?
— О, да, според Ленгли ти си на югоизточен път 270 и приближаваш кръстовище, което пресича 301. Картата-екран казва, че го знае. Има един стар лунапарк вляво от теб, където виенското колело засича и не можеш нищо да спечелиш на стрелбището, защото целите са фиксирани.
— Току-що го подминах. В добра форма сме.
Телефонът изригна с продължителен звън.
— Изчакай, Тай, моята връзка за екстрени случаи с Ленгли бълва дим. Ще ти се обадя.
Вътре в колата с номер на Държавния департамент Хайторн държеше погледа си към пътя и късния следобеден трафик, но умът му беше другаде. Какво може да се е случило в централата на ЦРУ, което да причини вдигане на тревога? Тревогите трябваше да идват от него, а не от Ленгли. Той беше на около четирийсет и пет минути от Чесапийк Бийч и лятната къща на О’Райън. Тайръл докосна пластмасовата запалка в джоба на ризата си, която издаваше сигнал, когато той беше извън колата и го търсеха. Пул беше проверил, действаше, но беше слаб, може би твърде слаб. Да не би в Ленгли да бяха открили неизправност? Това можеше да бъде причина за тревога.
— Боже господи, това е ужасно! — чу се развълнуваният глас на Джаксън. — Но нищо не се променя. Продължаваме!
— Исусе, какво е ужасното?
— Директорът Жилет бил намерен мъртъв в офиса му. Било е сърцето, той си имал сърдечни проблеми и е вземал лекарства.
— Кой казва така? — запита Хайторн.
— Неговият доктор, Тай — отговори Пул. — Той е казал на лекарите на ЦРУ, че един ден това неизбежно ще се случи, но не е очаквал, че ще е толкова скоро.
— Слушай сега, лейтенант, и слушай добре. Искам незабавна, казах незабавна независима аутопсия на Жилет, съсредоточена върху субстанциите от трахеята до бронхите и стомаха. Трябва да бъде направена до два часа. Направи го!
— Какви ги приказваш?… — заекна Пул. — Чу какво е казал докторът му.
— А аз ще ти кажа какво чух от Жилет преди три часа! „Съвпадението рядко е фактор.“ Смъртта на директора на разузнавателното управление, който е лично отговорен за тази операция, е твърде дяволско съвпадение! Кажи им да търсят следи от дигиталис! — продължи той. — Той е стар колкото пеницилина и също толкова ефективен. Няма нужда да има болно сърце, за да му докара аритмия, а при малко неразположение дори една доза ще го направи. Също така изчезва бързо от кръвта.
— Откъде знаеш това?
— Кучи сине — изпсува Хайторн, — просто го знам! А сега действай и докато не осигуриш външен патоанатом, който да подпише, че всичко е било естествено, тези комуникации се прекъсват. Когато получиш такъв доклад, дай ми пет импулса по твоя трансмитер. Иначе няма да отговарям и не ми пука, ако това отнеме цяла нощ!
— Тай, ти не разбираш. Жилет е бил открит преди два часа и половина. Тялото му е било откарано в Уолтър Рийд.
— Правителствена болница! — избухна Хайторн. — Засечени сме.
— Това е просто тъпо — намеси се Пул. — Познавам тази техника и в Ленгли знаят, че я познавам. Никой не ни подслушва. Направих две проверки. Един на един сме, няма друг.