— Много знам за вашингтонските подсигурявания, Джаксън. Казвам, че бихме могли да сме.
— О’кей, нека изперкаме и кажем, че си прав, което е невъзможно. Че има и други гадни хора в Ленгли като О’Райън, които са решили да те преследват и да ти навредят. Изключваме мрежите и няма да има комуникации.
— Аз свалям колана с транспондера в токата и го хвърлям през прозореца — каза Тайръл без обяснения.
— Мога ли да предложа, сър, да се върнеш назад в лунапарка и да оставиш проклетото нещо във веселата къщичка? Или може би на виенското колело?
— Пул, ти наистина си пълен с идеи. Аз се насочвам към веселата къщичка. Нямам търпение да видя екип агенти на ЦРУ, обграждащи тунела на любовта.
— Или, с малко късмет, да се закотвят на върха на виенското колело.
Равният път водеше до вход с колонада. Домът беше уголемено копие на къща в плантациите отпреди Гражданската война. Баярат изкачи стълбите до дебелите резбовани двойни врати. Барелефите им описваха пътешествието на Мохамед, разбрал уроците на Корана, обяснени му от планинските пророци. „Глупости!“, прошепна тя на себе си. Нямало е планини, нямало е Мохамед, а пророците са били невежи козари! Също така не е имало и Христос. Той е бил приказлив евреин, злосторник, рожба на полуграмотните есеи, които не са можели да си обработват земята. Никакъв Господ, а глас вътре във възбудения му разум. И този вътрешен глас карал мъже и жени да правят това, което е трябвало да правят — да се борят за справедливост — заради всички потиснати. Бая се изплю на земята, после се стегна, вдигна величествено ръка и натисна звънеца.
Миг по-късно вратата беше отворена от арабин в кафтан. Полите му се влачеха по паркетния под.
— Очакват ви, мадам, а вие закъснявате.
— Ако бях закъсняла още, нямаше ли да ме пуснете да вляза?
— Възможно е…
— Тогава ще си тръгна сега — каза Баярат. — Как смеете?
Отвътре се чу женски глас.
— Моля те, пусни дамата да влезе, Ахмед Ашад, и махни оръжието си, това е много нелюбезно.
— То не се вижда, мадам — обади се слугата.
— Това е още по-нелюбезно. Покани нашата посетителка.
Стаята беше съвсем нормална всекидневна, що се отнасяше до прозорци, пердета и тапети, но обикновеността свършваше тук. Нямаше столове, само огромни възглавници, поставени на пода, с миниатюрни масички пред тях. Облегната върху един такъв хълм от огненочервен сатен, седеше една тъмнокожа жена с необикновена красота и неопределена възраст, с класически черти на лицето. Когато се усмихна, очите й грейнаха като опали. В тях гореше интерес и искрено любопитство.
— Седни, Амая Акуире — каза тя с мек топъл глас, подхождащ на зеления костюм, който носеше. — Както виждаш, знам твоето име и нещо повече за теб. Както можеш да видиш, аз спазвам арабския обичай да сме на едно ниво — за нас това е подът, както при бедуините — пясъкът, така че никой индивид да не стърчи над другия. Намирам това за едно от най-забележителните арабски достижения. Дори с по-нископоставените ние сме на еднакво ниво на очите.
— Искате да кажете, че аз съм по-нископоставена?
— Не, съвсем не, но ти не си арабка.
— Аз съм се борила за вашата кауза. Моят съпруг умря за вашата кауза.
— В едно глупаво начинание, което не устройваше нито евреите, нито арабите.
— Бекаа го разреши, даде ни благословията си!
— Бекаа го допусна, защото твоят съпруг беше герой на народа и неговата смърт — това се знаеше от преди — ще го превърне в символ, в боен вик. Помни Ашкелон! Мисля, че си чувала фразата. Всичко това беше безсмислица освен емоционалната страна.
— Какво искате да кажете? Че моят живот, моят съпруг, ние сме нищо? — Бая скочи от възглавницата и в същия момент Ахмед се появи на вратата. — Аз искам да умра за най-великата кауза в историята! Смърт на свинете на властта!
— За това трябва да говорим, Амая… Остави ни, Ахмед, тя няма оръжие… Твоето желание да умреш не никак важно. Има мъже и жени по целия свят, готови да умрат за това, в което вярват. За голямото мнозинство от тях никой не е чувал нито преди, нито след смъртта им. Не, аз искам нещо повече от това за теб, за нас.
— Какво искате от мен? — попита Баярат, бавно отпускайки се на възглавницата, с очи, приковани в красивата жена без възраст от другата страна.
— Дотук ти се справи брилянтно, с определено съдействие, разбира се, но главно със собствените си необикновени способности. Само в течение на дни ти се превърна в една влиятелна сила, власт зад сцената, която мъжете на властта търсят заради това, което вярват, че можеш да им осигуриш. Никой от нас не би могъл да го направи вместо теб. То трябваше да дойде от легендата, която ти създаде, а тя беше безупречна. Младежът-барон, който се обучава и семейството в Равело с милиони за инвестиране. Дори детето-актриса, нещо странично, но все пак покъртително. Ти заслужаваш репутацията си.