— Напомням ви — прекъсна я Бая. — Скорпионите ми служиха добре, а чрез мен служиха и на Бекаа.
— По нареждане на всесилния Ван Ностранд. Той може да им прекъсне фондовете с едно обаждане, да не говорим, че може да разкрие престъпленията им — сегашни и минали — на властите. Смяташ ли, че им пука за нас, за нещата, които са ни скъпи? Ако да, то ти не си онази, която ме накараха да повярвам, че си.
— Ван Ностранд се оттегли. Той е някъде в Европа или е мъртъв. Вече не е Скорпион едно.
— … Объркването в Палм Бийч с телефонните кодове — каза едва чуто арабката. — Това е изненада. Сигурна ли си?
— Дали е жив не мога да кажа с положителност. Един друг оцеля, бивш офицер от разузнаването, на име Хайторн. Но Нилс Ван Ностранд го няма, той самият ми каза, че ще изчезне.
— Не само учудващо, но и крайно обезпокоително. Докато Ван Ностранд си беше на мястото, можехме да го следим, имахме хора в имението му, в охраната, предани информатори… Сега с кого действаш, трябва да ми кажеш!
— Не знам…
— Белият дом, Амая!
— Не ви лъжа. Казахте, че имате кодовете, наберете ги сама. Който отговори, определено няма да се представи.
— Ти си права, разбира се.
— Аз мога да ви кажа, че Скорпионът, с когото говорих последно, е човек толкова привилегирован, че му се поверява най-секретната информация. Знае всички подробности за напредъка в моето търсене. Всичко беше точно. Той го нарича вътрешния кръг.
— Вътрешния кръг ли?… — Палестинската красавица се намръщи. — Вътрешният кръг — повтори тя, докато вървеше замислена през огромната стая. — Ако това е сенаторът, който търсим, има само един комитет, който е посветен в такава поверителна информация. Сенатското разузнаване. Разбира се, това е толкова естествено, толкова просто! След скандала с Уотъргейт и Иран-контри всяка агенция във Вашингтон бърза да докладва за тайните си операции на Сенатското разузнаване. Не могат да си позволят да не го правят, на никой не му се ще да понесе обвинения в незаконни действия пред целия Конгрес… Виждаш ли, Амая, ти ни оказа вече неоценима помощ.
— Освен това той е човек, който убива, поне така ми каза. Каза, че е убил Стивънс, шеф на морското разузнаване, защото Стивънс стигнал много близо до откриването ми. Затова съм му длъжница.
— Нищо не му дължиш! Той е изпълнявал заповеди, само това е правел… Дали ти е казал истината или те е излъгал, за да се облагодетелства, е без значение. Единственият човек от Сената, който може да говори с такива самонадеяни думи, а ние сме ги проучвали всичките… Сийбанк, непоносимият, злонрав генерал Сийбанк. Благодаря ти, Бая.
— Ако е той, ще ви кажа, че му дадох тест за лоялността му към мен. Както знаете, в определени военни ситуации, където е решаващо да се премахне едно препятствие, дори команден пост, се избира човек да влезе в района, знаейки, че няма да излезе. Важна е неговата обувка.
— Ботушът на Аллах — каза палестинката. — Експлозиви, събрани в подметката и петата, избухващи, като се удари с пета по твърд предмет. Смърт за носещия я и всичко наоколо.
— Да, аз му доставих схемата — кимна Бай бавно. — Ако прати обратно истинското устройство, ще знам, че мога да му вярвам. Ако не, ще прекъсна всякакви комуникации. Ако е истинско, ще го използвам… а вие ще имате вашия Скорпион.
— Имат ли граница способностите ти, Амая?
— Muerte a toda autoridad! Стига ви да знаете само това.
28.
Сенатор Пол Сийбанк вървеше бавно по селския път в околностите на Роквил, Мериленд. Беше мрачен следобед и небето беше натежало от облаци. Той носеше фенер и нервно го включваше и изключваше. Сивата му коса беше покрита с шапка, изваяните му черти се криеха от пешовете на лекия летен шлифер. В действителност стройният, твърд бивш бригаден генерал Сийбанк, а сега стройният, твърд сенатор Сийбанк, беше в паника, близка до загубата на равновесие. Не можеше да овладее треперенето на ръцете си, нито да спре очевидния тик, от който долната му устна подскачаше в резки спазми.
Трябваше да събере мислите си. Не можеше да изгуби контрол. Въпреки това не можеше да сдържи страха си от факта, че е станал Скорпион едно.
Лудостта беше започнала преди осем години на същия този път — той водеше към една отдавна изоставена плевня, в отдавна изоставените поля на отдавна забравено имение, което сега беше просто неизползвана, безплодна почва.
Тя беше предизвикана от едно страховито телефонно обаждане в офиса му, по личния телефон на новоизбрания сенатор, привилегия за семейството и много близките приятели. Беше от непознат, който се представи като Нептун.