— Наблюдавахме кампанията ви за Сената с голям интерес, генерале.
— Кой, по дяволите, сте вие и как се добрахте до този номер?
— Това не е от значение, за разлика от нашия бизнес. Предлагам да се срещнем колкото се може по-скоро, защото моите началници много държат да сключим договор.
— А аз предлагам да хапнете пясък.
— Тогава трябва да ви предложа да преразгледате основата, есенцията на кампанията си. Героят-затворник от войната във Виетнам, който е държал хората си при недопустими условия, чрез лидерството си и личния си кураж. Ние имаме приятели в Ханой, сенаторе. Трябва ли да казвам повече?
— Какво, по дяволите…
— Има една стара плевня край градчето Роквил…
По дяволите! Какво знаеха те?
Сийбанк беше отишъл до плевнята по този път преди осем години, както отиваше и сега поради едно друго телефонно обаждане, от друг непознат. Но преди осем години, под мъждукането на един стар фенер, в присъствието на елегантния Нептун, той беше прочел докладите на комендантите на пет затворнически лагера, в които лежаха той и неговите хора.
„Полковник Сийбанк ни съдействаше и често вечеряше с нас.“
„Полковникът ни описваше плановете за бягство, които неговите офицери бяха съставили…“
„Няколко пъти ние се правехме, че го измъчваме физически, докато той пищеше в ушите на другарите си…“
„Използвахме мека киселина, за да обезцветим кожата му — обикновено когато беше щастливо пиян, — и го пращахме обратно в килията му с разкъсани дрехи…“
„Съдействаше ни, но не го уважавахме…“
Всичко беше тук. Бригадният генерал Пол Сийбанк не беше герой. Той беше нещо друго.
И беше ценен за Повелителите, толкова ценен, че те му дадоха елитна позиция: Скорпион четири. Всички бъдещи избори бяха гарантирани, защото никой опонент нямаше неговата политическа и военна слава. Той беше спечелил втори мандат, след като погреба претендента под лавина от пари. Сенаторът, военен експерт, трябваше само да пъха договорите за доставки в ръцете на хората, подбрани от Повелителите.
Старата плевня се виждаше, порутен силует на фона на сивото небе, обграден с буйна трева. Сийбанк напусна пътя и се изкачи към нея, лъчът на фенера му сега беше постоянен. Шест минути по-късно той достигна порутените врати, всъщност бяха останали само панти, и се обади.
— Аз съм тук. Къде си?
Отговори му краткото просветване на втория фенер.
— Ела вътре — каза гласът в тъмнината. — Удоволствие е да се срещна с моя старши офицер — в една различна армия, разбира се… Угаси фенера си.
Сийбанк го стори.
— Заедно ли сме служили? Познавам ли те?
— Никога не сме се срещали лично. Би могъл всъщност да си спомниш номера на частта, ранга и дори разположението на бараките — „южния затвор“.
— Затвор, ти си бил затворник! Били сме затворници заедно!
— Това беше отдавна, сенаторе — прекъсна го невидимата фигура. — Или предпочиташ генерале?
— Предпочитам да знам защо изобщо ме извика и защо избра точно това място?
— Не те ли вербуваха точно тук? В тази плевня? Просто си мислех, че това ще ти посочи колко е спешно положението.
— Вербуван?… Ти?… Значи ти си…
— Разбира се, че съм. Защо иначе щеше да си тук? Нека се представя, генерале. Аз съм Скорпион пет, последният от елитните Скорпиони. Останалите двайсет са също толкова важни, но нямат нашата власт.
— Не мога да кажа, че не съм облекчен — ръцете на Сийбанк все още трепереха, тикът на долната му устна не преставаше. — Разбира се, това място оказа едно непосредствено влияние върху мен. Откровено казано, аз си мислех, че ще се срещна с един от нашите… нашите…
— Кажи го, сенаторе, с един от нашите Повелители, нали?
— Да… с Повелител.
— В светлината на необикновените събития през последните два дни аз съм изненадан, че не си се поуспокоил.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами според телефонните кодове Скорпион четири сега е, с всичко произтичащо от това, Скорпион едно, нали така?
— Да, да, предполагам, че е — тикът на Сийбанк се засили.
— Знаеш ли защо?
— Не, наистина, не. — Сенаторът сключи ръце около изключения фенер, за да укроти треперенето.
— Вероятно не би могъл. Ти нямаш достъп до информацията. За щастие, аз имам и съм действал според нея.
— Говориш със заобикалки, войнико. Това не ми харесва!
— Това, което ти харесва, е без значение. Скорпион две и три бяха премахнати. Те се издъниха, не можеха да живеят по текущия сценарий, така че Момиченцето-кръв ги елиминира и това е достатъчно добре за мен.
— Не разбирам. Кое, по дяволите, е Момиченцето-кръв?
— Бих се изненадал, ако знаеше. Ти не знаеш. Ти работиш за Повелителите в друга сфера, много печеливша, но много различна. Това не е по твоята част. Като се има предвид какво си, какво знам че си — не би могъл да го понесеш. Нарича се да нямаш кураж. Ти си фалшив Скорпион и на мен ми беше казано преди години да те наблюдавам… Сега ти си пречка.