— Да, могли сте — каза Хайторн, спомняйки си досието на Дейвид Ингерсол, което включваше точни сведения за бащата. Липсващото беше истинската причина, поради която Ричард Ингерсол си беше подал оставката. Изведнъж Хайторн разбра, че тази липсваща част щеше да се окаже в ръцете му.
— Нептун — каза Ингерсол, сякаш четеше мислите на Тай. Той седна на бялата пейка в далечния край на отдалечената градина. — Това е част от историята, една мръсна част, ненужно брутална. Една нощ на верандата на яхтклуба, срещу огряното от луната Средиземно море, Ван Ностранд, винаги наблюдателен, каза: „Ти намираш нещо странно в мен, нали, господин съдия?“ Аз отговорих, че съм разбрал, че е хомосексуалист, но това не беше нищо ново. В тези среди е пълно с такива. Тогава с най-дяволската тънка усмивка той ми каза: „Аз съм човекът, който разори и управлява бъдещето на сина ти. Аз съм Нептун.“
— Исусе Христе! Той открито го е признал?
— Аз бях шокиран, разбира се, и го попитах защо е пожелал да науча това с толкова късна дата. Какво ли жестоко и перверзно удовлетворение би могъл да получи? Бях на осемдесет и една години и не можех да го предизвикам, още по-малко да го убия. Жена ми беше починала и бях сам, чудейки се всяка нощ, като заспивах, дали ще се събудя на сутринта. „Защо, Нилс?“, попитах го отново аз. „Защо го направи и защо ми го казваш сега?“
— Той отговори ли?
— Да, господин Хайторн, той отговори. Затова се и върнах. Моят син не беше убит от наркоман. Той беше методично унищожаван от хората, които ме разориха и го управляваха, да се изразя с думите на Ван Ностранд. Сега съм на осемдесет и шест и начинът, по който живея, показва, че живея с подарено време, напълно обърквайки докторите. Но един ден няма да се събудя, за да посрещна слънцето, това го приемам. Което не мога да приема е, че ще отнеса в гроба тайната, превърнала един непочтен живот в напълно безчестен. С това предизвиках убийството на сина си.
— Отговорът на Нептун? — настоя Тайръл.
— Даден със същата злокобна усмивка и леденостудени очи, зад които гореше огън. Спомням си думите точно, те са врязани в паметта ми… „Защото ние доказахме, че можем да го направим, Дики, стари приятелю — над две поколения. С времето можем да въртим на пръста си правителството на Съединените щати — ние, Марс и Нептун. Исках ти да го видиш, да го знаеш, да разбереш, че не можеш да направиш нищо.“ … Това беше неговото удовлетворение, да ми го хвърли в лицето, в лицето на един безпомощен човек, чието преродено богатство се основаваше на корупция. Но когато убиха сина ми, знаех, че трябва да сляза от луксозното небе на моя ад и да намеря някой, на когото мога да кажа истината. Не бях сигурен откъде да започна, защото има някои неща, които не могат да бъдат казани. Имам чудесен внук, когото трябва да пазя — той ще бъде по-добър от своя баща и дядо — но останалото трябва да бъде казано. И когато ви чух в студиото, господин Хайторн, аз обърнах стола и ви открих. Вие сте избраният, млади човече. Във вас има нещо, което вдъхва доверие. — Очите на Ингерсол бяха вперени в тези на Хайторн. — Вие не просто си вършите работата — каза той. — Вие сте й се посветил, това вероятно обяснява вашето появяване тук.
— Аз не съм актьор, Ингерсол.
— Ние всички сме актьори, Хайторн, ние, които влизаме и излизаме от живота на другите хора или за самосъхранение, облагодетелстване, или за да уреждаме сметки.
— И след това какво става?
— Както казах, всички сме актьори… А сега да минем към моя устен договор…
— Какъв договор?
— Аз съм подготвен да дам определена информация, стига да се разбере, че моята самоличност не трябва да се разкрива. Ще бъда вашият неизвестен „източник“, нашите комуникации трябва да бъдат лични, далеч от чужди очи и уши.
— Но това е безсмислено. Аз имам нужда от потвърждение.
— В такъв случай след погребението аз ще се върна в Коста дел Сол. И ако Ван Ностранд се появи, моето последно действие ще бъде да извадя малък револвер от джоба си, да го застрелям в главата и да се оставя на милостта на испанския съд. Един акт на лично отмъщение, без театралност. И други са го извършвали.
— Ван Ностранд няма да се появи. Той е мъртъв.
Старият човек гледаше Тайръл.
— По новините не беше съобщено…
— Вие сте един от малкото привилегировани, които го научават. Не е разгласено.
— С каква цел?
— За да се обърка врагът, ако това ви харесва като отговор.
— „Врагът“? Значи ви е известно, че съществува организация?