— Да.
— Създадена чрез вербуване, както беше вербуван моят син. Изнудване, шантаж, гарантиран провал, ако кандидатите не се подчинят. И гарантиран престиж, ако приемат.
— Освен малкото, които намерихме, или си мислим, че намерихме — всички мъртви, — ние не знаем нито кои са те, нито къде са. Можете ли да ни помогнете?
— Искате да кажете, мога ли да помогна на вас?
— Мои приятели бяха убити. Друг един вероятно е осакатен за цял живот. Това достатъчно ли е?
— Приемам вашия отговор… Те се наричат Скорпионите, от едно до двайсет и пет, като първите пет са над останалите, защото те препредават заповедите от, да го кажем, борда на директорите.
— Какъв борд на директорите?
— Те са наречени доста подходящо Повелителите.
— Кои са те?
— Приемате ли договора с мен? Вие!
— Как можете да искате да си мълча? Нямате представа докъде са стигнали нещата.
— Не искам да замеся моя внук. Целият живот е пред него и отказвам да го опетня като наследник на корумпирани хора.
— Разбирате, че бих могъл да ви излъжа.
— Може да си го помислите, но не вярвам, че ще го направите. Особено ако ми дадете дума. Това е риск, който мога да приема… Вашата дума?
Тайръл направи няколко сърдити крачки надясно от Ингерсол, погледна за малко към бледата луна, после се обърна и погледна отново тъжните, но прями очи на стария човек.
— Вие искате от мен да предавам информация от неизвестен източник? Това е лудост!
— Не мисля така. Понякога се случва „неизвестният източник“ да е най-информиран.
— Можете ли да ми дадете нещо конкретно?
— Мога да ви дам насоки, които според мен са съществени. Останалото трябва да установите вие.
— Тогава имате думата ми — каза Хайторн меко накрая. — Аз не лъжа… Продължавайте.
— Ван Ностранд имаше една от онези малки, но много скъпи вили, правени за самотни хора, които не ги е грижа за преспиващи гости, освен за любовници, разбира се. След като ми каза кой е и какво е направил, поставих вилата под наблюдение, както казвате вие в разузнаването: „под микроскоп“. Подкупих прислужниците му, както и местната поща и операторите в нашите клубове. Знаех, че не мога да го убия без последствия. Ако можех да науча всичко, което можеше да се научи за копелето, може би щях да контрирам хватката, с която държеше сина ми и мен.
— Като използвате неговата собствена техника? — прекъсна Тайръл. — Изнудване? Да го заплашите, че ще разгласите това, което сте научили?
— Точно… в комбинация с това, което синът ми ми каза. Трябваше да бъдем изключително внимателни. Никакви писма, никакви телефони, нищо такова… Дейвид пътуваше много и колкото и да е странно, предаваше на Централното разузнавателно управление информацията, която му искаха.
— Казаха ми това — намеси се Хайторн отново. — Когато за първи път споменах името му, шефът на морското разузнаване ми каза, че съм идиот.
— Звучи иронично, нали?… Въпреки това ние се срещахме тайно, взимайки всички предпазни мерки да не ни видят заедно. В тълпите на Трафалгарския площад, в пълните кафенета на Рив Гош или в неизвестни селски кръчми. Дейвид ми даде телефонните кодове — те са за сателитни трансмисии…
— Знаем това…
— Напреднали сте.
— Не много. Продължавайте.
— Той познаваше Ван Ностранд и в обществото, това беше неизбежно сред вашингтонските кръгове, където се движеха, макар че рядко говореха помежду си на обществено място. Тогава при една неотложна аналитична операция на ЦРУ Ван Ностранд инструктира моя син да предаде получената информация на Скорпион две.
— Скорпион две?… О’Райън?
— Да. Нали разбирате, Дейвид беше Скорпион три.
— Той е бил един от първите пет!
— С върховно нежелание, уверявам ви.
— Кои са другите двама? От петте най-висши Скорпиони, имам предвид.
— Той никога не научи точно, но предполагаше, че единият е сенатор, защото Ван Ностранд веднъж му казал, че Сенатският разузнавателен комитет е чудесен източник на информация. Колкото до петия човек, Дейвид каза, че О’Райън го бил проследил, но казал само, че Скорпион пет е „тежка категория“ — най-тежкият в Пентагона.
— Това е многолюдно място с доста хора от най-тежка категория — отбеляза Тайръл.
— Съгласен съм. Все пак то потвърди нещо, което научих в Коста дел Сол. Когато беше там, Ван Ностранд правеше по няколко обаждания до Вашингтон, много от тях до Пентагона. Въпреки това, както отбелязваше Дейвид, списъкът беше недоказуем. Ако Нептун искаше да се свърже с някой Скорпион, той използваше сателитните кодове.
— Освен ако е използвал прикрития, за да предаде съобщение — каза Хайторн. — Вашият син е бил прав. Това е безполезно… Научихте ли нещо друго от вилата извън телефонните разговори?