Хайторн усети първо острата агонизираща болка, а после поточетата кръв, които се стичаха по лицето му. Борейки се за въздух, той се опита да надигне глава, само за да издере косата и кожата си в бодлите. Беше паднал сред розовия храст, бодливите стебла се притискаха към дрехите му така, сякаш някой допълнително беше забил болезнените връхчета в тялото му. Навярно убиецът, който беше довършил живота на Ричард Ингерсол, бащата на Скорпион три.
Бавно, несигурно, отблъсквайки мрежата от бодли, Тайръл стана на крака и усети, че в ръката му има пистолет, твърде голям, твърде тежък, за да бъде неговият. Оръжието беше 38-калибров магнум с перфориран заглушител, прикрепен към дулото, същият пистолет, с който е бил убит старият Ингерсол. Клопка, помисли си Хайторн, едва сега усещайки, че нещо пулсира в джоба му — едно, две три… едно, две, три, — Пул се опитваше да се свърже с него чрез сигнала за тревога. От колко време, не би могъл да каже.
Той се измъкна от меката пръст на лехата, опитвайки се да се ориентира, докато вадеше ризата и попиваше кръвта от лицето си с краищата й. Нямаше никой, само трупът на Ингерсол. Целият му череп бе подгизнал в кръв, лицето му — като блестяща червена маска. Инстинктивно Тай се втурна напред. Той изтегли тялото на Ингерсол от бялата пейка и го довлече под високия плет на градината. Претърси джобовете на стария човек. Нямаше нищо освен портфейл, пълен с пари и кредитни карти. Той ги остави и взе чистата кърпичка от джоба на сакото на Ингерсол. Откъм басейна дойде светлина. Вода!
Хайторн се втурна към басейна, поглеждайки зад ъгъла, докато пъхаше магнума под колана си. Отново никой. Приглушените тихи гласове потвърждаваха присъствието на няколко дузина фигури, движещи се бавно зад плъзгащите се врати на хола. Той накисна кърпичката в басейна и я прокара по главата и лицето си. Ако успееше да се промъкне през модерната кухня, без да го забележат, щеше да стигне по коридора до офиса на младия Ингерсол. Трябваше! Трябваше да се свърже с Джаксън, да научи за какво беше тревогата, да му разкаже какво се беше случило. Видя някакъв пешкир на един стол. Грабна го, без да е сигурен какво точно ще прави с него, освен някак да прикрие мръсните си дрехи. Изведнъж си спомни, че от безсъзнанието беше излязъл благодарение на слабите, но непрестанни електрически сигнали от пластмасовата запалка на гърдите му. Без електронната намеса той щеше да бъде намерен на сантиметри от потъналото в кръв тяло на Ричард Ингерсол и да бъде арестуван от полицията за убийство. Така щяха да бъдат премахнати двама души, може би единствените двама души извън терористката Баярат, които знаеха тайните на Скорпионите. Движи се, сега!
Тайръл притискаше кърпата към лицето си и пробяга равния път до вратата на кухнята. Той навлезе в мелето, сякаш беше някой смазан оплаквач, човек, който от мъка беше пил твърде много в този дом на смъртта. Онези, които забелязаха жалкото му присъствие, се извърнаха. Те си имаха свои грижи. В тесния коридор той избърза към студиото, благодарен да види, че вратата все още беше затворена. Вмъкна се вътре и затвори вратата зад себе си, после спусна пердетата на всички прозорци. Раната на главата му се беше отворила отново, но слава богу, шевовете на бедрото още държаха. Имаше кръв отгоре, но не и отдолу, допълнителните лепенки на Пул вършеха работа. В студиото на Ингерсол имаше баня, вратата беше отворена. Щеше да се погрижи за драскотината на главата си веднага щом имаше възможност. Сега най-важното беше Пул, лейтенантът от военновъздушните сили на САЩ.
— Къде беше? — извика разтревоженият Пул. — Опитвам се да се свържа с теб вече четирийсет и пет минути.
— После, Джаксън. Първо твоите новини. С Кати какво стана?
— От болницата казват, че няма промяна.
— Тогава какво има?
— По-скоро не искам да ти казвам, Тай, но по-добре да го чуеш. Хенри Стивънс е убит, с голяма рана от нож в гърдите. Тялото му беше намерено от полицията зад неговия гараж… Лейтенантът спря, после каза: — Мислех, че ще искаш да знаеш, госпожа Стивънс подлуди секретаря Палисър, докато той не й даде този номер. Тя има съобщение за теб и не приемаше отказ. Аз го приех и се заклех в честта си, че ще ти го предам. Ето какво: „Първо Ингрид, сега Хенри, Тай. Колко дълго може да продължава? Махни се заради разума на всички ни.“ Какво означава това, капитане?
— Тя прави асоциация между две неща, а връзка между тях няма. — Тайръл не можеше да си позволи да мисли за болката на Филис Стивънс. Нямаше време! — Казват ли от полицията нещо за убийството на Хенри? — попита той.
— Само че раната е необичайна. Всичко се пази в тайна. Полицията има заповед да не съобщава нищо на пресата и на никой друг.