Генералът стана бавно, лявата му ръка повдигна тялото от дръжката на кожения стол и посягайки към напитката си, отиде до бара. Постави чашата на черната мраморна повърхност и обърна китката си, за да погледне часа. Бяха минали седем минути от излизането на Джони. Той вдигна телефона и натисна цифрите, ясно написани в тефтерчето от помощника му.
— Палисър е — каза държавният секретар на линията.
— Брус, прости ми — извини се Майерс твърдо. — Сержантът е добър адютант, но почеркът му е ужасен. Обадих се на три други телефона, докато улуча този. Аз го отпратих, преди да започна, разбира се, така че сме един на един.
— Тъкмо щях да ти звънна пак, Майкъл. Нещо ужасно се е случило. Ужасно е, но може да е свързано с Баярат.
— Господи, какво е?
— Ти беше у Ингерсолови тази вечер, нали?
— Да, моят офис се съгласи, че трябва да се появя. Дейвид беше приятел на Пентагона. Ние често му се обаждахме за съвети по договорите за отбраната.
— Това може и да е непремерено, но нямаш начин да знаеш.
— Не те разбирам.
— В течение си на докладите за Момиченцето-кръв, нали?
— Естествено.
— Тогава ти е известно, че се подразбира, че зад нея има някаква организация — голяма или малка, ние не знаем, има влиятелни хора, работещи в нейна полза.
— Това е ясно — каза генералът, усмихвайки се на себе си. — Тя не би могла да избегне всичките клопки, ако нямаше такива хора.
— Днес настъпи ново развитие. Не е достатъчно документирано, за да бъде разпространявано, но е вярно. Тази нощ го доказа.
— Какво доказа?
— Ингерсол е бил част от групата на Баярат.
— Дейвид? — възкликна Майерс с фалшива изненада. — Това е последното нещо на земята, което очаквах да чуя.
— Има и още. Баща му е бил свързан, бившият съдия от Върховния съд.
— Това е много трудно за вярване. Кой го е открил?
— Капитан Хайторн е стигнал до този извод.
— Кой?… О, оттеглилият се таен агент, вербуван от британците. Сега си спомням.
— Той е късметлия, че е жив. И също е бил у Ингерсол.
— Жив?… — Учуденият Майерс бързо се окопити. — Какво е станало?
— Той е бил навън в градината, зад басейна, разговаряли със стария, който му открил няколко шокиращи истини и за бащата, и за сина. Очевидно са били проследени и някой е застрелял Ричард Ингерсол в главата. Убил го е на място. Преди Хайторн да успее да реагира, същият някой го е нападнал, пратил го е в безсъзнание и е поставил оръжието си в ръцете му.
— Това е невероятно! — каза генералът с дрезгав монотонен глас.
— Беше изпратен отряд на ЦРУ, който е изнесъл тялото през съседната гора. На госпожа Ингерсол и сина й е съобщено, че старият човек е бил изтощен от всичко и е бил закаран до хотела.
— Те повярвали ли са?
— Синът да. Той казал, че ако знаел, щял да се присъедини към дядо си. Тъй като това е свързано с Момиченцето-кръв, трябва да го пазим в тайна и да решим какво да говорим по-късно.
— Съгласен съм, но Исусе, Брус, не съм чул никакви изстрели. Щях да ги усетя и от километър.
— Не би могъл. Оръжието е в капитана, „Магнум 357“ със заглушител. Той дошъл в съзнание, преди да бъдат открити — бодлите на един розов храст го събудили, твърди той, и се измъкнал… Ето, сега иска да говори с теб.
Преди изненаданият председател на Началник-щабовете да може да асимилира новините, Хайторн се обади.
— Генерале Майерс?
— Да?…
— Между другото, сър, аз съм голям ваш почитател.
— Благодаря ви.
— Ще трябва да поговорим веднага, сър, и не по телефона. Ще трябва да обсъдим всичко, което вие и аз сме видели тази вечер. Всяко лице, което е било там, с кого сте говорили, защото аз не познавам никого. Знам само едно, генерале. Някой, който е бил там, работи за Баярат.
— Къде искате да се видим?
— Мога да дойда до вас.
— Ще ви чакам, капитане. — Генерал Майерс затвори телефона, за кратко поглеждайки към израстъка, който стърчеше от рамото му. Не беше стигнал дотук, за да бъде спрян от някакъв си моряк.
31.
Централата на МОСАД, Тел Авив
Полковник Даниел Абрамс от отряда за борба с тероризма, натоварен да се занимава с начинанието на Баярат, седеше начело на масата за конференции. Вдясно от него седеше жена на около четирийсет години, с остри черти, с тен от израелското слънце. Тъмната й коса бе завързана на кок. Вляво от него имаше момчешки изглеждащ мъж с изтъняла руса коса, ярки сини очи и безформен нос, разбит по време на залавянето му от групировката на Хизбула някога в Южен Ливан. Тя бяха съответно майор и капитан в Мосад, опитни в тайните операции.