Майерс, прекъсвайки: Има ли?…
Хайторн: Говори се. След дни, може би и часове, ще имаме имената.
Майерс: Това звучи невероятно, капитане… Бог знае, че се надявам да сте прав.
— О’кей, този е първият откъс — каза Пул, изключвайки касетофона. — Коментари? Ти го избра, Тай, не аз.
— Аз бях вътре и наблюдавах от ъгъла на хола. Видях как Майерс ядеше като вълк до бюфета. Нямаше проблем със светлината, тези свещи бяха много ярки, а на стената имаше свещници. Колкото до това кого е видял, не ми пукаше, просто исках да чуя кои типове ще оплюе, за да мога да се съглася с него.
— И да го поуплашиш малко за несъгласието в редовете на Баярат? — каза Пул ухилен.
— В наши дни на това му викат психодисбаланс, лейтенант. Аз му викам завиране на малка пръчка в задника. Нека чуем втория.
— Кратък е, но мисля че си струва.
Хайторн: Дейвид Ингерсол, за когото сега знаем, че е предател и е действал с Момиченцето-кръв, някога давал ли е грешен съвет за вашите сделки?
Майерс: Исусе, аз оспорих някои негови юридически решения! Разбира се, аз не съм адвокат, но нещо намирисваше, това мога да кажа!
Хайторн: Продължихте ли да се възпротивявате, сър?
Майерс: Определено да! Устно, ако не в доклади. Мили боже, та той играеше голф с президента!
— Пълно замазване — каза Пул. — Никой не може да твърди нищо „устно“.
— Съгласен съм — съгласи се Тай. — Следващият, моля.
Хайторн: Едуард Уайт, партньорът на Ингерсол, ни каза, че ви е питал дали знаете за разследване от Държавния департамент на делата на Дейвид Ингерсол. Вие явно трябва да сте знаели, генерале, защото постоянно преглеждате докладите за Момиченцето-кръв с поверителна апаратура…
Майерс: Какъв е въпросът ви?
Хайторн: Това не е въпрос, сър, а просто благодарност, че сте се справили с една сложна ситуация толкова добре. По-малки хора биха паднали в капана.
Майерс: Да издадат свръхсекретна информация? Не и моят персонал. Бих застрелял такова копеле. Разбира се, аз знаех за това, но никой не би го чул от мен.
— Това е бинго — каза Тайръл. — Никой не може да му е казал, че Ингерсол е замесен, защото го знаеше само държавният секретар, а той не го е казвал на никого.
— Точно затова го избрах — кимна Пул. — Да минем към следващия, о’кей?
Майерс: Какво наистина мислите, че е станало там, капитане?
Хайторн: Мога да ви кажа какво ми стана на мен, сър. Вижте главата ми, генерале. Не е приятно, но ето я.
Майерс: Ужасно, просто ужасно. Разбира се, виждал съм и далеч по-лоши рани, но беше война, а не траурно бдение, за бога!
Хайторн: Вие сте бил най-добрият воюващ офицер в армията.
Майерс: Не, синко, моите момчета бяха най-добрите…
Хайторн: Скромността ви е изключителна за човек с вашите заслуги.
Майерс: Човек не бива да се надува сам, особено след като други го надуват вместо него, така ли е?
Хайторн: Наистина, толкова правилно, сър… Но някой застреля Ричард Ингерсол и ме нападна в градината, преди да успея да видя кой е. Ние ще трябва да открием това лице.
Майерс, прекъсвайки: Трябвало е да тренирате като сините каски, капитане. Като изключим морската пехота, не вярвам да имате такива тренировки във флота. От друга страна, чух че сте имали схватка на островите, преследвайки Момиченцето-кръв. Разбрах, че двама ваши колеги разузнавачи, британец и французин, са били убити, а вие сте се измъкнали. Трябва да сте много способен, капитане…
— Задръж, Джаксън — каза Тайръл, облягайки се напред на стола си, когато Пул спря касетофона. — Исках да съм сигурен, че го чух правилно. Чух го и това е още едно бинго. Никога Лондон или Париж не са заявявали, че Кук и Ардисон са прикрепени към МИ-6 или Дьозием. Майерс е получил тази информация от мрежата на Скорпионите. Вашингтон никога не е споменавал в докладите си за движението на Баярат. Ние не говорим за персонала на съюзните разузнавания и те не говорят за нас.
— Още един гвоздей в ковчега на Максимум — отбеляза Пул. — Сега нека понаучим нещо за психиката на генерала.
Хайторн: Вашата военна атестация, сър, е върхът на военния, достоен за завистта и уважението на всеки войник, който някога е служил на тази нация…
Майерс, прекъсвайки: Това е много мило от ваша страна, но както казах, аз никога не съм бил сам. Дори в клетките за мъчения и тигровите дупки на Виетконг знаех, че американският народ ме подкрепя. Никога не изгубих тази вяра.
Хайторн: В такъв случай, генерале — и това няма нищо общо с тази вечер, личен въпрос е, — как можете да приемате оголването на бюджета за армията до кости? Питам ви това като голям ваш почитател.