— Интуицията ти беше правилна.
— Изключителни бойци, особено проверени в битки лидери, имат начин да вникнат в душите си, нали?
— Ти грешиш в едно нещо. Аз не съм антисемит.
— Разбира се, че си. И аз съм! Аз искам първо войници и второ евреи, точно както ти искаш първо войници и после всичко друго! Храмовете и църквите твърде често са пречки.
— Като се замисля, ти си прав.
— Какво ще правиш тази вечер там?
— Ще стоя наблизо, а може би и в Белия дом. Все пак аз трябва да поема управлението, светкавично и безкомпромисно.
— Там ли ще се случи?
— Къде другаде?… Съмнявам се, че ще разговаряме повече.
— И аз. Приятен ден, Жребец.
— Шалом, Мустанг. — Генерал Майерс, председателят на Обединените началник-щабове, затвори телефона.
35.
14,38
Анжел Капел мина през изход седемнайсет на Националното летище, обградена от пътници и репортери, крещящи въпросите си. Тя забеляза barone-cadetto и неговата леля. Служител от летището ги отведе в отделен офис.
— Толкова съжалявам, Паоло! Цялата тази безсмислица сигурно те е накарала да се чувстваш много неудобно.
— Всички те обичат! Как можеш да ме накараш да се чувствам неудобно?
— При мен е така. Единствената ми утеха е, че месец след като свършат сериите, аз ще бъда минало и ще чувам само: „Не беше ли тя Анжел Капел?“
— Никога!
Баярат ги прекъсна, давайки на Анжел запечатания плик.
— Бащата на Данте Паоло не иска той да вижда инструкциите по-рано от утре сутринта.
— Защо?
— Не мога да кажа, защото не знам, Анжелина. Моят брат си има своите привички и аз не го разпитвам. Всичко, което знам, е, че имам свой бизнес другаде, а Данте Паоло иска да отиде в Ню Йорк утре сутринта, да види теб и семейството ти.
— Ако ти разрешиш, Анжел — каза Николо въпросително, със събрани от страх вежди.
— Да позволя? Света дево, това е страхотно! Аз купих за моите хора едно място край езерото Кънектикът. Всички можем да отидем там за уикенда и аз ще ти покажа една актриса, която може да готви, благородни момко!
Служителят на летището, който ги беше придружил до стаята, внезапно отвори вратата.
— Госпожице Капел, говорихме със студиото ви и те са съгласни. Наехме частен самолет, който ще ви отведе до Ню Йорк. Ще бъде много по-просто и няма да ви безпокоят.
— Аз не се безпокоя. Тези хора са моята публика, господине.
— Ами те освен това стават от местата си и пълнят коридора по време на полет.
— О, разбирам. Тогава вие сте тези, които се безпокоят.
— Става дума за безопасността, госпожице Капел.
— Ох! Добре, тогава няма да ви преча, сър.
— Много ви благодаря. Ако нямате нищо против, бихме желали да отлетите веднага. На изход седемнайсет е лудница.
Анжел се обърна към Николо:
— Хей, благородни момко, можеш да ме целунеш за довиждане, ако искаш. Тук ги няма фотографите, нито баща ми.
— Благодаря ти, Анжел. — Те се прегърнаха и сладко се целунаха. Малката телевизионна звезда напусна стаята, придружена от служителя на летището. Носеше двайсет и четири хиляди долара в един дебел кафяв плик.
15,24
— Хвана ли го? — попита Хайторн по телефона. — Минаха три проклети часа, а не сме чули нито дума от вас. Това е адски ненормално!
— И аз не съм чул нищо от двамата израелци, които щяха да ми донесат важната информация, а това е още по-ненормално, капитане — каза държавният секретар, стараейки се да сдържа гнева си.
— С Майерс какво става?
— Той е под пряко наблюдение. Това е всичко, на което се съгласи президентът до намирането на по-съществени доказателства. Той даде да се разбере, че би било много непопулярно за неговата администрация да арестува герой от ранга на Майерс. Предложи да отидем в Сената с твоята информация и да ги оставим да вземат решение.
— Уплашил се е, така ли? Добре, къде е Майерс?
— В момента в офиса си. Нещо работи.
— Подслушва ли се телефонът му?
— Той ще усети веднага. Дори не мислете за това.
— Нещо от ЦРУ?
— Нищо. Аз говорих лично с временния директор. И той не е чул нищо. Очевидно има провал, иначе МИ-6 и нашият собствен отряд щяха да вдигнат тревога. Освен това има толкова много изтичания, че не смея да разпитвам дори и чрез нашите напълно сигурни канали.
— Има една стара поговорка, господин секретар. Когато едно начинание се провали, остави го да отмре бързо и тихо. Ако някой го спомене, ти не знаеш за какво, по дяволите, говори той.