— Какво ще правим сега, Хайторн? Или по-точно, какво можеш да направиш ти?
— Нещо, което не ми се ще много, но се налага. Отивам да се видя с Филис Стивънс.
— Смяташ, че може да знае нещо? Че ще ти каже нещо?
— Би могла, дори без да го знае. Тя винаги бдеше над Хенри, когато той беше загрижен. Тя беше бетонната стена около него. Никой не минаваше през нея. Това е една възможност, която не сме изследвали.
— Полицията запази всичко в тайна, но те нямат идея…
— Хората, с които се занимаваме, не оставят улики — прекъсна го Тайръл. — Поне не от тези, които полицията би намерила. Това, което се случи на Хенри Стивънс, имаше нещо общо с мен.
— Сигурен ли си в това?
— Не, не наистина, но има голяма вероятност. Защото Хенк направи грешка, същата, която направи и в Амстердам. Въпреки нормалната си професионална дискретност той говореше твърде много, когато не биваше. Точно това направи в Амстердам.
— Би ли го изяснил?
— На този етап защо не? Вашият директор Жилет знаеше, че между нас има вражда. Самият той ми го каза. Безкрайно по-лошото бе, че той знаеше основната причина, която беше твърде лична. Лош ход от страна на Хенри.
— Не мога да видя връзката. Доколкото си спомням, ти не си крил своята враждебност, що се отнася до капитан Хенри Стивънс. Всички знаеха, че той не успя да те вербува. Това беше оставено на британците.
— Враждебност да, но аз никога не съм я разяснявал на вас или на някой друг. Просто дадох да се разбере, че той не ми е началник.
— Мисля, че се тревожиш за дреболии.
— Да. За това е всичката тази работа… Има една друга аксиома от времето, когато фараоните са изпращали шпиони в Македония: жертвата може да прави каквито си иска обвинения, заподозреният си държи устата затворена. Защо ще казва Хенри на някого за проблема между нас? Това би събудило подозрение за собственото му поведение. Важното тук е на кой друг може да го е казал? Някой, който веднага е видял предимството Хенри да бъде премахнат, прекъсвайки връзката ни, тъй като не са можели да ме достигнат.
— Наистина не разбирам — запротестира държавният секретар. — Каква връзка?
— Той беше моята връзка със службите, преди да достигна до вас, господин Палисър.
— Все още не разбирам…
— Нито пък аз — каза Тайръл. — Може би Филис ще ни помогне.
16,29
Парата беше толкова гъста, че човекът в ъгъла на сауната едва се виждаше. Съскането спря, вратата се отвори и вътре влезе втори човек, носещ голяма кърпа за голия мъж на горещите плочки. Парата излезе навън, откривайки обляното в пот тяло на сенатор Несбит. Очите му бяха във фазата между опулени и разфокусирани, а устата му отворена, всмукваща оставащата пара.
— Припаднах отново, нали, Юджийн — каза той, докато ставаше на крака и се загръщаше с кърпата, която беше преметната през раменете му от шофьора-бодигард.
— Да, сър. Маргарет забеляза симптомите точно след обед…
— Боже господи, следобед е? — прекъсна го сенаторът почти в паника.
— Не сте го правили от много време, сър — каза бодигардът, водейки разтревожения си работодател към душа няколко метра по-нататък.
— Слава богу, че е лято и Сенатът е във ваканция… Заведохте ли ме до… Мериленд?
— Не можахме, нямаше време. Вместо това докторът дойде тук. Той ви сложи няколко инжекции и ни каза какво да правим.
— Не е имало време?
— Имате среща в Белия дом, сенаторе. Трябва да вземем графинята и нейния племенник в седем и петнайсет.
— Ох, Исусе, каква развалина съм!
— Ще се оправите, сър. След душа Маги ще ви направи масаж и инжекция, после ще починете за час преди тръгване. Ще бъдете в отлична форма, шефе.
— Отлична форма, Юджийн? — изражението на Несбит беше патетично. — Опасявам се, приятелю, че това е лукс, който може никога да не позная. Аз живея в ужасен кошмар, в този кошмар. Той удря без предупреждение и не мога да го контролирам. Понякога си мисля, че всемогъщият Бог проверява издръжливостта ми, за да види дали ще извърша смъртния грях да отнема живота си, за да прекъсна болката.
— Не и когато ние сме наоколо, сър — каза бодигардът-бавачка, внимателно поставяйки голото тяло на пластмасов стол под душа. Пусна хладка вода и постепенно я правеше все по-студена и по-студена, докато накрая по тялото на политика се спуснаха ледени игли. — Понякога главата ви се обърква малко, сър, но, както каза докторът, всъщност можете да функционирате по-добре от много други… Сега ще стане студено, сър. Потърпете малко.
— Ааах! — извика Несбит, когато студената струя го обгърна. — Това е достатъчно, Юджийн.
— Не сър, още малко.
— Замръзвам!
— Ще я спра след около петнайсет секунди. Така каза докторът.