— Не, отнасяше се за генерал Майкъл Майерс, председател на Обединените началник-щабове. Той ви е телефонирал. Искал да се срещне с вас веднага. Казал, че е спешно.
— Обзалагам се. Той търси патици за собственото си стрелбище.
18,47
Лимузината се движеше по шосе 501, насочвайки се на юг по източния бряг на Мериленд към селцето Сейнт Майкълс. На задната седалка държавният секретар продължаваше да натиска бутоните на личния си подвижен телефон с нарастващо раздразнение. Накрая, изтощен, той свали стъклената преграда и каза на шофьора си.
— Никълъс, какво, по дяволите, му има на този телефон? Не мога нищо да свърша с него!
— Не знам, господин секретар — отговори шофьорът, осигурен от тайните служби. — И аз имам проблеми с връзката до базата. Не успях да се свържа с диспечера.
— Чакай малко. Ти не си Никълъс. Къде е той?
— Трябваше да бъде сменен, сър.
— Сменен? За какво? Къде е отишъл? Той беше на това място, когато стигнахме в израелското посолство.
— Може би нещо спешно в семейството. Обадиха ми се да го сменя. Това е всичко, което знам, сър.
— Това е абсолютно неправилно. Моят офис щеше да ме уведоми. Такъв е редът.
— От вашия офис не знаеха къде сте, сър.
— Те имат този номер.
— Телефонът не работи, господин секретар.
— Чакай! Ако офисът ми не знае къде съм, ти как научи?
— Имаме си наши пътища, сър. Ние сме зад стената.
— Отговори ми!
— От мен се изисква само да си кажа името, ранга и серийния номер. Така правим с врага.
— Какво каза?
— Вие натопихте генерала миналата нощ така добре, че Белият дом го постави под наблюдение. Това е позорно за човек като генерал Майерс.
— Твоето име, войнико?
— Джони е достатъчно, сър. — Шофьорът изведнъж зави наляво, влизайки в едва различим кален път. Той веднага ускори, пресече неравната повърхност и стигнаха до малко открито пространство, където първото нещо, което се виждаше, беше един хеликоптер „Кобра“.
— Можете да слизате сега, господин секретар.
Потресеният Палисър посегна към дръжката. Вратата се отвори и той излезе на тревата. На три метра отстрани стоеше униформеният председател на Началник-щабовете. Десният му ръкав бе прилежно вързан към рамото.
— Ти беше доста добър боец през Втората световна война, Брус, но си забравил някои уроци — каза генералът. — Когато влизаш във вражеска територия, увери се на кого от окупираните може да се вярва. Ти пропусна един човек в Белия дом. Ако беше прекъснал съвещанието на Съвета за сигурност, за да ти предаде съобщенията, той щеше да бъде застрелян.
— Мили боже — каза Палисър тихо. — Ти си всичко, което Хайторн каза, че си. Не само позволяваш президентът да бъде убит, но дори помагаш на убиеца.
— Той е просто човек, Брус. Неориентиран политик, под чието ръководство военната мощ на Съединените щати фатално отслабва. Всичко това ще се промени тази вечер. Светът ще се промени тази вечер.
— Тази вечер?
— След малко повече от час.
— За какво говориш, по дяволите?
— Ти нямаше как да го узнаеш, нали? Пратениците от Мосад не стигнаха до теб.
— Абрамс! — каза Палисър. — Полковник Абрамс!
— Един опасен човек — кимна Майерс. — Поради обърканите му разбирания за морал той не може да види предимствата. Правилно не вярваше на никого, затова изпрати двама души да ти кажат едно име, името на един обикновен сенатор, който ще осъществи всичко — след около час.
— Откъде знаеш това?
— Чрез хора, които съм сигурен, че никога не си забелязвал. Има един дребен помощник към Съвета за сигурност, същият човек, който засече съобщенията за теб тази сутрин от Хайторн. Нашият агент в Белия дом е истински приятел. Президентът много го харесва и обича да разговаря с него. Той е бивш мой адютант — аз му уредих службата. Говорим си с него… — Генералът погледна своя часовник на светлината на залязващото слънце. — След малко повече от час президентът, за да угоди на този дребен сенатор, ще се срещне с — познай кого, Брус? Виждам, че вече си разбрал правилно. Момиченцето-кръв… И тогава бууум! Експлозията ще бъде чута по целия свят.
— Ти, кучи сине — изрева Палисър, напрегна тялото си и се втурна напред с протегнати ръце.
Председателят на началник-щабовете плъзна лявата си ръка зад наметалото и извади байонет от колана си. Когато възрастният държавен секретар сграбчи гърлото на генерала, Майерс плъзна тежкия нож в стомаха на Палисър и с бясно движение го изтегли нагоре към гръдната кост.
— Разкарай тялото — нареди той на своя старши сержант — и потопи колата край остров Тейлър.
— Слушам, Максимум.