— Трябва да прекъсна една среща. Накъде?
— Никъде! — каза пехотинецът, отстъпи една крачка и извади „Колт“ калибър 45 от кобура си, кимайки на останалите, които направиха същото.
— Какво правите, по дяволите? — извика Хайторн бесен, тъй като оръжията бяха насочени в него. — Имате заповед!
— Тя се отменя, когато изтърсиш една чиста лъжа.
— Какво?
— Няма никаква среща! — каза офицерът заплашително. — Получих обаждането преди петнайсет минути и лично го проверих.
— Какво обаждане?
— Същото това, което те пропусна с кодовете за тревога. Проклет да съм, ако зная как си го направил, но по-далеч оттук няма да стигнеш…
— За бога, какво говорите?
— „Намерете Зевс“ — каза оня с кода. — „Изведете го от срещата и го изолирайте“…
— Дотук сте разбрали правилно…
— Грешка! Няма никаква среща! Отидохме до Овалния кабинет и намерихме там само шефа на протокола. Той ни каза — в лицето ми го каза, — че трябва да проверим дневниците си и че президентът не е планирал нищо за тази вечер. Ако искаме да го отведем някъде, ще трябва да отидем горе до неговите апартаменти и да убедим първата дама, защото цялото семейство е там, включително и стадото внуци.
— Това не е информацията, която имам аз, капитане.
— Добре тогава, можеш да прибавиш това към нещата, които имаш. Тъй като сме патрул, шефът на протокола ни даде да се разбере, че ако пресата ни е обещала нещо, за да надникне за малко, можем да кажем сбогом на най-сладката работа, която ще видим някога в Корпуса.
— Това е глупаво…
— Аз го казвам по друг начин, но той го предаде с прилични военни термини. Сега и ти ще разбереш. Ти се противиш на охраната…
— Я престани, бе, идиот — избухна Тайръл. — Не знам какви игрички се играят наоколо, но знам какви са залозите! Сега аз ще се затичам колкото мога надолу по коридорите, капитане, а вие можете да откриете огън, ако искате, но всичко, което се опитвам да направя, е да попреча на някого да убие президента!
— Какво каза? — потресеният пехотинец изведнъж замръзна на място. Гласът му едва се чуваше.
— Добре чухте, капитане. Изкарайте го от тази среща.
— Няма никаква среща. Шефът на протокола каза…
— Може би той не иска да разберете за нея. Сигурно затова не е и записана, но след като съм допуснат до тук, вие трябва да разберете!… Да вървим!
Хайторн се впусна напред по дългия широк коридор, докато водачът на екипа изгледа хората си и кимна. За секунди четиримата пехотинци оградиха Тайръл, а капитанът вървеше редом.
— Какво трябва да търсим? — попита офицерът шепнешком.
— Жена и момче…
— Момче? Какво момче?
— Голямо момче, в края на пубертета.
— Как изглеждат?
— Няма значение, ще ги познаем… Колко остава още?
— Точно зад ъгъла е, една голяма врата отляво — отговори капитанът.
Тайръл вдигна ръка, инструктирайки другите да спрат и вървят бавно, когато приближиха края на коридора. Изведнъж се чуха гласове, смесица от „ариведерчи“ и „довиждане“, последвана от появата на трима мъже от противоположния източен коридор. Двама бяха облечени в тъмни костюми, третият — в сива шофьорска униформа с шапка. Всичките имаха пластмасови табели, прикрепени към реверите им.
— Ашкелон! — извика шофьорът, обръщайки се към някого в другия край.
— Кои сте вие, по дяволите? — попита изненаданият офицер от охраната.
— ФБР, прикрепени към Държавния департамент за дипломатическа сигурност — каза изненаданият мъж до шофьора, а очите му се стрелкаха между офицера и невидимите фигури, излизащи от Овалния кабинет. — Ние съпровождаме контесата до хотела й. Не ви ли предупреди диспечерът?
— Какъв диспечер? Щом става дума за Овалния кабинет, нашата охрана ми се обажда предварително един час по-рано. Такова е изискването.
— Той лъже! — промърмори Хайторн, вадейки пистолета си. — Те използваха името Ашкелон, а това означава само едно… Баярат — извика внезапно Хайторн, стреляйки в тавана и веднага разбра колко глупав е бил предупредителният му изстрел. Последва залп от изстрели, офицерът беше улучен веднага, от стомаха му шурна кръв, докато другите се отдръпнаха, стреляйки с диви викове. Един пехотинец се хвърли от източния ъгъл и изстреля пет патрона, сваляйки двамата мъже, които се правеха на федерални агенти. В този момент една жена се появи с крясък:
— Убийте него, убийте момчето! — изсъска тя. — Той не трябва да живее!
— Каби… Каби — чуха се виковете на невидимия младеж иззад ъгъла. — Какво говориш?… О-о-о-о!
Втори пехотинец се хвърли напред, изстрелвайки два патрона, с които отнесе главата на шофьора. Той падна на пътя на Баярат. Тайръл хвана втория пехотинец.