Какво да правя? Връщам се обратно в единствения дом, който имам засега, в базата. Надявам се, че няма да има проблем да се видим още веднъж, преди да си тръгна. А сега трябва да ти кажа нещо, което се отнася до теб, майоре. Вярвам, че ще си помислиш добре за тези неща, ако ме извиниш. Аз те познавам, Кати, наблюдавал съм те в продължение на пет години и няма нужда да ти казвам, че истински те обичам, но знам кога да спра. Освен това ти си може би седем или осем години по-голяма от мен и не искам да използвам предимството си — просто шега, майоре! Всичко, което искам да ти кажа, е, че ти имаш избор, какъвто аз нямам. Можеш да избереш един човек, когото уважавам, един истински мъж, защото той не мисли да го доказва. Той постъпва като истински мъж. За първи път научих това, когато убиха Чарли и бях изкаран извън релси за известно време. Но ти знаеш какво се случи тогава и доколкото си спомням, той разговаря и с тебе. Такива моменти говорят много за един човек, знаеш какво искам да кажа. За мен Тай е всичко, което се включва във фразата „офицер и джентълмен“. Както казах, той е истински мъж, макар че сигурно никога няма да ми проговори, ако му го кажа в лицето.
Винаги съм ти казвал, че си родена за въздушните сили и вероятно съм прав, но това беше преди Тай да ми каже какво си споделила с него, какво би направила, ако можеше да си позволиш да завършиш колеж. Може би ще успееш да го направиш сега, както предложи капитанът. Надявам се да помислиш за това.
От болницата ми казаха, че си получила униформата. Честно казано, мисля, че изглеждаш страхотно в рокля.
Обичам те, Кати, винаги ще те обичам. Моля те, помисли върху това, което ти написах. Всъщност аз мога да бъда един страхотен чичо на твоите деца. Колко семейства имат истински гении за помощник в домакинството? Само се шегувам, де!
Джаксън
В синята униформа на военновъздушните сили, майор Катерин Нелсън седеше в инвалидния стол сама пред една маса на терасата на болничния ресторант с изглед към Потомак. Пред нея имаше висока чаша кафе с лед. До масата, в стоманена кофичка, се изстудяваше бутилка бяло вино. Беше ранна вечер и оранжевото слънце залязваше на небето, хвърляйки дълги сенки по реката долу. Някакво движение в стъклените врати я накара да се обърне и да види фигурата на Тайръл Хайторн, който куцаше, заобикаляйки седналите посетители и пациенти, към нейната маса до парапета. Тя бързо мушна писмото на Пул в чантата си.
— Здравей — каза Тайръл, като сядаше. — Ти значително облагородяваш униформата.
— Омръзна ми болничното облекло и тъй като не можех да отида да пазарувам, Джаксън ми изпрати това от базата. Поръчах ти малко шардоне, надявам се да е добро. Тук не сервират друг алкохол.
— Така е по-добре. Стомахът ми щеше да се разбунтува.
— Като говорим за това…
— Новите шевове зарастват добре, благодаря. Стегнати са с гипс. Капитанът от охраната е по-добре. Куршумът е минал през него, но няма последствия.
— Как мина срещата?
— Опитай се да си представиш клетка, пълна с оцелоти, обикалящи в калта… Те наистина не знаят какво ги е ударило или как се е промъкнало през непробиваемата им охрана.
— Хайде, признай си, Тай, цялата стратегия беше гениална.