Выбрать главу

— Не е така, Кати. Беше гениална, защото мрежата на охраната беше така надупчена отвътре, че и гигантски камион можеше да влезе през дупките. Исусе, младежът беше във всички вестници, контесата стоеше малко на заден план, признавам, но все пак и тя беше там. Къде бяха суперразузнавателните служби, които ползват своите великолепни компютри и все нещо проверяват и препроверяват.

— Ти не се намеси достатъчно рано и Пул работеше на компютрите…

— Бих искал да повярвам това за себе си. Но и след това станаха твърде много инциденти… Пул беше на ниво, ти също, мадам. Ти беше забележителна… Както и да е, сър Джон Хауъл от Ми-6 успя да предвиди ситуациите в Белия дом. Лондон спипа четирима от съучастниците на Баярат. Останалите, ако е имало такива, са се върнали в Бекаа. Париж също постъпи изрядно. Дьозием изпрати сигнала, който се предполагаше, че очакват отрядите от Бекаа. В два часа през нощта било обявено по всички радио и телевизионни станции, че се свиква спешно заседание на кабинета. Само катастрофа, някакво ужасно събитие, държано временно в сянка, би могло да предизвика такова заседание. Хванали петима терористи, измъкващи се през един изход.

— Ами Йерусалим?

— Те са хладнокръвни. Мълчат. Просто всичко било под контрол. Смъртта на Ван Ностранд също ще бъде покрита. Някъде по пътя, може би в океана, ще бъде съобщено, че е получил инфаркт или че го е сполетял нещастен случай.

— Белият дом?

— Те поддържат версията за ремонт в Овалния кабинет, който ще затвори Белия дом за няколко седмици, елиминирайки по този начин посещенията. Ако се наложи, имат програми за ремонта от армейския инженерен корпус, както и от една частна фирма.

— Ще мине ли?

— Кой ще тръгне да противоречи? Ремито е най-подходящо. Президентът беше горе със семейството си, а експлозията вдигна много повече шум вътре, отколкото отвън.

— Били са убити хора, Тай, в цялата тази бъркотия!

— Тайните служби се движат бързо и са знаели какво точно да правят.

— Значи това е положението — каза майорът, наблюдавайки как Тайръл изпива виното на няколко глътки. Изтощението беше изписано на лицето му.

— Това е положението — съгласи се Тайръл. — Не е краят, знаеш го, само началото е. Скоро изтичанията на информация ще започнат отново и новините ще достигнат до други психопати. „Колко близо са били, тя почти успя!“ Викът „Ашкелон“ вероятно ще бъде заменен с „Баярат“, иначе известна като Доминик. Доминик Монтен. — Гласът на Хайторн трепереше, докато той пълнеше чашата си. — Надявам се, че сме научили нещо — добави той почти шепнешком.

— И какво е то?

— Знай всяка проклета брънка от твоята секретна командна верига, всеки отговорен, или захвърли всичко. Информирай обществото.

— Няма ли това да създаде объркване, дори истерия?

— Не мисля така. При война предстоящата бомбардировка се обявява чрез сирени и прожектори. Гражданите спокойно отиват към скривалищата, знаейки, че подготвените за това събитие ще направят всичко възможно, за да ги защитят. Да защитят интересите на страната. Не е много различно и тук и би могло да свърши чудесна работа. Да предположим, че ФБР в координация с ЦРУ бяха направили предаване в цялата страна по телевизията, пресконференция за тревога, обявявайки че жена и млад мъж, влезли в страната нелегално, са изпратени с мисия от долината Бекаа… и т.н., и т.н. Смяташ ли, че Доминик — Хайторн спря, дишайки тежко и стисна чашата си — Баярат щеше да се измъкне от Палм Бийч или Ню Йорк? Съмнявам се. Някъде някой наблюдателен репортер щеше да направи връзката, щеше да зададе въпроси, които преминават отвъд внимателно скалъпеното минало. Вероятно един-двама са го направили. Един мъж от „Маями Хералд“ и червенокос специалист по корупцията на име Райли.

— Може да си прав. За обявяването пред обществото, искам да кажа.

— Независимо дали съм прав или не, това беше моята препоръка за този следобед… Искам още една бутилка вино. — Тайръл кимна на келнерката, посочвайки кофичката с лед. Тя кимна и отиде до външния бар.

— Ти… — Кати започна нежно, — ти каза ли им коя е Баярат?

— Не — отговори Хайторн, бързо вдигайки мрачните си, уморени очи към Катерин. — Нямаше смисъл. Нея я няма и каквито и демони да са я обсебили, са изчезнали с нея. Следите й водеха към долината Бекаа. Всичко друго е прикритие, което можеше да навреди на хора, използвани точно както аз бях използван.

— Не споря с теб — каза Кати, поставяйки ръката си върху неговата. — Мисля, че си взел правилното решение. Моля те, не се сърди.

— Извинявам се, не се сърдя, Господ знае, не и на теб. Просто искам да се върна при чартърния бизнес и да гледам как лодката отново цепи вълните.