— Това е добър живот, нали?
— Съвършеният „балсам на Галаад“, както биха казали моите ерудирани баща и брат. — Хайторн се усмихна с напрегнато лице.
— Да, предполагам, че е… — каза Кати. — Все пак съжалявам, толкова много съжалявам за всичко, което ти се случи.
— Аз също, но няма смисъл да го утежняваме, нали? Очевидно имам талант да привличам или да съм привлечен от жени, които биват убивани — по грешни или правилни причини. Ако можех да издам рецепта за това, много разводи щяха да бъдат предотвратени.
— Това, което казваш, не е много хубаво и аз не вярвам нито за миг, че го мислиш.
— Не. Просто не се чувствам много добре. Старото преживяване се повтаряше твърде често… О, не искам да говоря за себе си — омръзнах си, много си омръзнах. Искам да говоря за теб.
— Защо?
— Защото ми е интересно, защото съм загрижен.
— Отново защо, капитан Хайторн? Защото си бил наранен? Защото аз се вълнувам за теб? Към мен можеш да се обърнеш за подкрепа, както си направил с твоята Доминик?
— Ако мислиш така, майоре — каза Тайръл, дръпвайки стола, за да стане, — този разговор е приключил.
— Сядай долу, задник такъв!
— Какво?
— Ти току-що каза думите, които исках да чуя, проклет глупчо.
— Какво съм казал, по дяволите?
— Че аз не съм Доминик или Баярат, или както й беше името. И не съм призракът на твоята Ингрид… Аз съм аз!
— Никога не съм мислил другояче…
— Трябваше да го чуя.
— О, Исусе! — каза Тайръл, седна и се облегна на стола. — Какво искаш да кажа?
— Да направиш едно-две предложения може би. Самият президент нареди да ми се даде неограничен отпуск за възстановяването ми, което, докторите казват, че ще отнеме три или четири месеца.
— Разбрах, че Пул е отказал отпуската си — каза Тайръл.
— Той нямаше къде да отиде, Тай. Въздушните сили, компютрите — това е неговият живот. Което се отнася за Джаксън, не е задължително за мен.
Хайторн бавно се придвижи напред в стола си и се облегна на масата. Очите му бяха вперени в Кати.
— Боже мой — каза той меко. — Да не би да виждам и някой друг също да изпълзява от униформата? Може би малкото дете, което е искало да стане антрополог?
— Не зная. Службите мразят ранното пенсиониране. Страната не може да си позволи текучество в армията. Просто не знам.
— А знаеш ли, че Карибите са пълни с неизследвани антропологически загадки? Например загубените колонии на индианците кибони и каури. И примитивните араваки, чиито закони да се поддържа цивилизован мир са изпреварили времето с неколкостотин години. Или воините от народа кариби, някога владели повечето от Малките Антили, които усъвършенствали партизанската тактика толкова добре, че испанските конкистадори бягали от тях като от огън. Фон Клаузевиц би го одобрил и стратегически, и психологически… Всичко това станало много преди търговията с роби. Цели цивилизации били крепени от големи тъпани, военни канута и лидери, които раздавали правосъдие от остров на остров, както пътуващите съдии от Стария запад, когато станело нужда. Тези няколко века са толкова възхитителни и толкова малко известни.
— Мили боже, ти си този, който трябва да ги изучава. Наистина се увличаш.
— О, не, аз съм човек, който седи край огъня и слуша истории, а не ги изследва. Но ти би могла.
— Ще трябва да се върна на училище, в университета.
— Има няколко чудесни университета, от Мартиника до Пуерто Рико. Чувал съм, че някои от най-добрите антрополози преподават там. Хубаво място за начало, Кати.
— Ти сигурно се увлече… но не искаш да кажеш…
— Да, майоре, предлагам ти да дойдеш с мен. Не сме деца, ще разберем дали сме постъпили правилно в най-скоро време. Да го направим, личните ни планове не са толкова напрегнати, така че какво са няколко месеца? Къде ще отидеш, във фермата ли?
— Може би за няколко дни. След това татко ще ми посочи плевнята, да почистя на кравите.
— Защо да не опитаме, Кати? Ти си свободна. Винаги можеш да си отидеш.
— Харесва ми, когато ми викаш Кати…
— Лейтенант Пул си има прозрение.
— Да, има. Дай ми телефонния си номер.
— Това ли е всичко, което ще получа?
— Не, не е, капитане. Ще дойда там, драги мой.
— Благодаря ти, майоре.
Те се усмихнаха, усмивката им премина в тих смях и двамата протегнаха ръце.