— Да, извини се на чаша уиски. Твоето връхлитане ме направи предмет на завист от страна на всички… И така започнаха няколкото най-щастливи месеца в живота ми. Това, което помня най-добре, бяха плаванията, които правехме сами до малките островчета. Спяхме по плажовете… правехме любов там.
— И се обичахме, драги мой.
— Можем ли да почнем отново? Миналото отшумява и аз не съм вече толкова откачен. Дори ме знаят като човек, който се смее много и разказва глупави вицове, а ти ще харесаш брат ми… Можем ли да почнем отново, Доминик?
— Омъжена съм, Тай.
Хайторн се почувства така, сякаш беше ударен от носа на океански лайнер в гъста мъгла в морето. За известно време не можеше да говори, нито да поеме дъх. Успя само да наведе очи и да се постарае да диша нормално. Започна да пуска ръката на Доминик. Тя рязко го спря и покри със свободната си ръка уловените им ръце.
— Моля те, недей, драги мой.
— Той е щастлив човек — каза Тайръл, втренчен в ръцете им. — Хубаво момче ли е?
— Той е сладък и предан и много, много богат.
— Две на три в негова полза, защото аз щях да съм само предан.
— Богатството помогна, не отричам. Нямам особено скъпи вкусове, но желанията ми не са евтини. А и професията ми на моделиер определено изисква хубав апартамент и прекрасни дрехи. Безгрижно поемам и такива луди походи. Радостна бях да го оставя в къщи. Никога не съм се чувствала добре, когато показвам модели, които публиката не може да си позволи да купи.
— Ти си в друг свят, лейди. Ти си една щастлива омъжена жена.
— Не бих казала — промълви Доминик тихо, твърдо, а очите й бяха фокусирани върху съединените им ръце.
— Нещо изпуснах ли?
— Брак по сметка, както го е казал Ларошфуко.
— Моля? — Хайторн вдигна очи и се вгледа изучаващо в пасивното й лице.
— Съпругът ми е хомосексуалист.
— Благодаря на Господа за услугите, малки и големи…
— Той ще намери това за забавно… Ние водим странен живот, Тай. Той е доста влиятелен и изключително щедър не само когато ми помага да откривам фондове, но и в контактите си с правителствата, от които често се нуждая.
— Като при онези специални документи, които спомена? — каза Тайръл.
— Точно с Ке д’Орсе. — Доминик се усмихна със своята съучастническа усмивка. — Той казва, че това, което прави, съвсем не е толкова важно, защото аз съм неговото голямо предимство.
— Очевидно. Никой не може да го отрече, когато ти си до него.
— О, той отива по-далеч от това. Настоява да привличам клиенти от по-висока класа, защото само най-заможните могат да си позволят да ме виждат. Това е шега, разбира се. — С въздишка, Доминик пусна ръцете му.
— Разбира се. — Хайторн сипа останалото вино в чашата си и се облегна назад в стола. — Ти си тук, за да посетиш своя чичо от Саба? — попита той.
— Боже мой, аз наистина забравих! Трябва да звънна в банката и да се свържа с адвоката му… Сега знаеш какво се случи с мен.
— Бих желал да го повярвам…
— Можеш, Тайръл — прекъсна го меко Доминик, като се навеждаше напред, а кафявите й очи бяха втренчени в неговите. — Наистина можеш, драги мой… Къде е телефонът? Сигурна съм, че го видях някъде…
— В преддверието е.
— Ще се върна след минути. Милият стар чичо мисли да се мести отново. Съседите му са станали твърде подозрителни.
— Саба е най-уединеният остров, доколкото си спомням — каза Тайръл, като се смееше. — Няма телефони, няма поща и по възможност няма посетители.
— Аз настоявах за сателитна антена — Доминик отмести стола си назад и стана. — Обича да гледа футбол. Има го за черна магия, но го гледа постоянно… Ще бързам.
— Ще бъда тук. — Хайторн гледаше отдалечаващата се фигура на жената, за която си беше мислил, че си е отишла завинаги от живота му.
Нейното повторно появяване се превърна за него в нещо като удар, нанесен от природна стихия. Женитбата едва не го удави. Мисълта, че бракът й въобще не е брак, бе възстановила дишането му. Новото задържане на повърхността на водата приличаше на спасение. Той не можеше да я изпусне отново. Той нямаше да я изпусне отново.
Чудеше се дали тя ще се обади на чичо си на Саба да му каже, че ще се забави. Самолети между островите имаше обикновено на всеки час до ранния следобед, една въздушна мрежа през веригата от острови. Срещата им не можеше да бъде едно кратко „здравей“ и „довиждане“. Беше немислимо. Той я познаваше доста добре, за да му е ясно, че тя разбра това. Усмихна се на себе си при мисълта за ексцентричния чичо, когото не беше срещал никога. Парижки адвокат, прекарал повече от тридесет години във въртележката на зловещия свят на арбитража. Препускал от съдебна зала на съдебна зала. Милиони влизали в сметките му след всяко дело, спечелено от него. Дори тогава оставал безучастен, заради паникьосаните клиенти, които твърде често избирали парите пред принципите, правейки безплодни много от неговите усилия.