Выбрать главу

— Морски отдел — каза гласът от 1500 мили на север.

— Подразделение едно, разузнавателно, моля. Секретен код четири — нула.

— Тревога ли, сър?

— Правилно, моряк.

— Тук едно — каза втори глас няколко мига по-късно. — Правилно ли разбрах, че това е четири — нула!

— Да, правилно.

— От какво естество?

— Това може да бъде предадено само на капитан Стивънс. Намерете го. Сега.

— Работя извънредно. Кой сте вие?

— Амстердам. Кажете му само това. Той ще пожелае да побързате.

— Ще видя!

Сдържаният морски офицер очевидно видя за секунди, защото гласът на Стивънс се извиси мощно.

— Хайторн?

— Сигурен бях, че ще схванеш връзката, кучи сине.

— Какво има?

— Дяволски добре знаеш какво означава! Твоите роботи ме откриха и защото твоето малко его не може да накара МИ-6 да ме вербува, ти я отвлече, за да откриеш каквото можеш, защото знаеш, че не бих ти казал нищо! Ще предам задника ти на военен съд, Хенри.

— Уф, запомни, нямам представа къде си или коя е тази, за която говориш. Прекарах два въшливи часа с шефа на ЦРУ вчера и този задник беше сърдит, че ти дори не ми говориш. А сега ми проглушаваш ушите за някакво „намиране“, където и да си, по дяволите, и отвличане на жена, за която никога не сме чували. Разкарай се!

— Ти си шибан лъжец! Ти излъга в Амстердам.

— Имах веществено доказателство и ти го видя.

— Ти го изгради.

— Не съм изграждал нищо, Хайторн. То беше изградено за мен.

— Това е същата история както с Ингрид!

— Идиотщини! Няма никой на островите, който да знае нещо за теб. Нито знаем за някаква жена!

— Наистина ли, капитане! Двама от твоите клоуни ми телефонираха тук и се опитаха да ми предадат една приказка за паника в Държавния департамент. Те знаеха къде съм. Останалото беше лесно дори и за тях. — Тогава знаят нещо, което аз не знам! И тъй като ще се срещна с всички така наречени клоуни тази сутрин, може би те ще ми кажат. Сигурно са ме проследили до Сейнт Бартелеми, видели са я с мен и са я отвлекли, след като е излязла.

— Тай, за бога, сбъркал си с всичко това! Разбира се, ние се опитахме като дяволи да те привлечем обратно. Щяхме да бъдем проклети глупаци, ако не бяхме го направили. Но фактически не успяхме, нали? Британци и французи успяха, но ние — не! Нямаме човек на островите, който да те познава отпреди.

— Не е трудно да бъда намерен. Дори давам обяви.

— И като се има предвид фактът, че искаме помощта ти, последното нещо, което бихме направили, е да задържим твоята приятелка за разпит. Това е твърде тъпо…

— Тя се връщаше в Париж днес, а утре трябваше да бъде в Ница. Нямаше да тръгне, без да се обади.

— Вероятно грешиш. Не е искала дълги сбогувания.

— Знаеш ли — отговори неохотно Хайторн, съпротивата му изведнъж отстъпи. — Тя го направи и преди. Тя просто изчезна.

— Кълна се в пенсията си, че ще го направи пак. Обади й се в Париж довечера. Предполагам, че ще я намериш там.

— Не мога. Не знам името на съпруга й.

— Никакъв коментар, командире.

— Не разбираш…

— Не се и опитвам…

— Не очаквам от теб друго. — Отново последва мълчание.

— Знаеш ли, Хайторн — каза тихо Стивънс. — Мога да се примиря с твоето държание само до тук…

— Ще се примиряваш с всичко, което ми скимне да ти поднеса, Хенри, нека да сме наясно! Ти си брънка от веригата, а аз съм независим партньор. Не го забравяй. Аз ти давам заповеди, но ти не можеш да ми заповядваш, защото ако се опиташ, се оттеглям. Разбра ли?

Последва продължителна пауза, преди шефът на морското разузнаване да проговори.

— Искаш ли да ми докладваш за хода на операцията?

— Прав си, че искам. Искам незабавно съдействие. Имам телефонен номер в Маями, който се ползва за сателитно препредаване някъде тук, на островите. Нужно ми е местонахождението му. Веднага щом го установите.

— Баярат?

— Вероятно. Ето номера. — Тайръл го изрецитира. Даде радиочестотата на аеродрума на Саба и вече щеше да окачи слушалката, когато Стивънс проговори: — Тайръл — каза той, — нека оставим противоречията си настрана — искам да кажа — можеш ли да ми разкажеш някаква предистория, нещо по-конкретно?

— Не.

— За бога, защо не? Аз съм сега твоята официална връзка. Стана така не по мое желание, а ми беше наредено, знаеш какво значи това. Ще правя сериозни запитвания и хората ще искат обяснения.

— Което означава, че кабинетните доклади са вече написани, така ли?

— С максимална секретност. Както обикновено.