Выбрать главу

— Мисля, че бих харесала баща ти. Моят, който едва поддържаше фермата си в Минесота, беше образован, гладуващ син на шведски емигрант. Учил като луд, за да влезе в Уест Пойнт за безплатното обучение в колежа, но гледаше крави във фермата през останалия си живот.

— Мисля, че и аз също бих харесал баща ти.

— На въпроса, моля — каза Нелсън, изведнъж станала делова. — Джаксън Пул… фамилия Пул от Луизиана, напомням ти — тя позволи една слаба усмивка да проличи на устните й, — е гениален пилот. Той е моето подкрепление, но ако пипна машинарията му, ме навиква.

— Това са два жестоки таланта. Звучи така, като че ли е страхотен тип.

— Наистина е. Той дойде в армията, защото тук за наука и електроника се хвърлят страшно много пари, без да има кой знае колко истински добри специалисти. Има дяволски способности. Добродетелите в службата се зачитат. Шефовете не могат да си позволят недоглеждане. Сега той току-що ми каза да навляза в тази траектория. На прост език това означава, че се връщаме и наново опипваме нашата текуща пътека през набелязаната площ от параметрите на стартовата точка.

— И това означава?

— Опитва се да намери такова място, което да бъде в обхвата от петдесет до седемдесет и пет, но да е доста необичайно, относително непроследимо. Той може да направи това.

— Мразя ренесансовите мъже.

— Споменах ли ти, че той е един от най-добрите инструктори по карате в Патрик?

— Ако той захванеше борба с теб, майоре — каза Тайръл, усмихвайки се, — аз съм на негова страна. И сакато мъниче би могло да ме изхвърли от ринга.

— Не и според досието ти.

— Моето досие? Не е ли нещо неприкосновено?

— Не и когато поемеш дори и ограничен контрол над равен по ранг офицер от друго ведомство. Военната суета, както и правилата, изискват изместваният офицер да бъде убеден в правилността на замяната. Аз бях убедена.

— Щом си убедена, защо, по дяволите, не го показа на Саба.

— Бях ядосана, толкова ядосана, колкото и ти би бил, ако един непознат беше влязъл в твоята сфера на действие и беше казал, че той поема ръководството.

— Никога не съм го казвал.

— Разбира се, че го направи. Ти го направи съвсем ясно, когато каза „качвайте задника си обратно вътре“. Точно тогава разбрах, че си все още командир, Хайторн.

— Задръж го! — един вик от залата на огромния АВАК-II прозвуча над воя на двигателите, а в слушалките предизвика шокова вълна. — Страхотно е! — Джаксън Пул стоеше над пеленгаторския си пулт и махаше с ръце.

— По-спокойно, драги мой! — нареди майор Нелсън, като задържаше курса на самолета. — Седни и ни кажи спокойно какво си хванал… Командире, моля, сложи си слушалките, за да можеш да чуеш всичко.

— Драги мой? — прекъсна Тайръл, без да иска.

— Това е самолетен жаргон, командире. Не се впрягай от всяко нещо — каза майор Нелсън.

— В нищо не се впрягай, морски — добави старши сержантът по сигурността, наречен Чарли. — Може и да имаш звездички, сър, но си все още гост тук.

— Знаеш ли, сержант, ти си едно голямо кабарче в задника!

— Сложи си лепенка върху задника, Хайторн — каза русокосата жена. — Какво намери, лейтенант?

— Това, което не съществува, Кати! Няма го на нито една карта… местна карта… и засякох всяка една подробност на екрана!

— Бъди по-ясен, моля.

— Сигналът излиза от японски сателит и отива надолу на никъде, поне според нашите карти. Но това място трябва да е някъде!

— Лейтенант — прекъсна го Тайръл, — можеш ли да ни кажеш откъде идва потвърждението?

— Не съвсем точно. Нашите по-големи братя биха могли, но ние сме е ограничени възможности. Всичко, което мога да ти дам, е компютризирана лазерна проекция.

— Какво, по дяволите, е това?

— Знаеш онези компютърни игри на голф, където уж удряш топката в купчинката пясък за започване на играта и екранът ти показва накъде ще отиде тя.

— Не играя голф, но разбирам обяснението ти. Колко време ще ти отнеме?

— Работя по това, докато говорим… Почти мога да го гарантирам.

— Кое да гарантираш?

— Този обект долу, който получава сигнала и не е отбелязан на картите. Предаването идва от Средиземноморието посредством японска сателитна антена „Ногума“.

— Италия? Южна Италия?

— Може би. Или Северна Африка. Това е обща площ.

— Лейтенант, можеш ли да ми дадеш прецизни навигационни координати на това място долу, което го няма никъде по картите?

— Дявол да го вземе. Малки земни маси на около тридесет мили по на север от Ангуила.