— Съвсем съм сигурен, че ги знам! Пул, ти си гений.
— Не аз, сър. Това е от апаратурата.
— Можем да дадем и по-точни координати — каза Катерин Нелсън, като включи руля към снишаване. — Ние ще погледнем това „никъде“ долу толкова ясно, че ще знаем всеки инч от терена.
— Не, моля, не прави това.
— Сигурен ли си, че не искаш? Ние сме тук, над него и можем да го направим.
— И хората долу ще знаят, че го правим.
— Дяволски прав си.
— Кое е най-близкото място, където можеш да приземиш тази крава?
— Този самолет, който много харесвам, не може да се приземява на чужда територия. Това е военен закон и аз стриктно го спазвам.
— Не попитах дали ти е позволено, майор, а просто попитах къде можеш. Къде?
— По картите се вижда Сейнт Мартин. Територията е френска и датска.
— Знам това, аз давам платноходи под наем, ако помниш?… Намира ли се сред тази екзотична техника пред мен нещо, което мога да ползвам като съвсем нормален телефон?
— Разбира се. Казва се телефон и е точно под поставката за ръката ти на седалката.
— Майтапиш се. — Хайторн го намери, измъкна го от нишата и попита: — Как да го използвам?
— Както би ползвал един нормален телефон, но знай, че разговорът ти ще бъде записан във военновъздушната база Патрик и моментално препратен към Пентагона.
— Обичам това — каза Тайръл, като набираше гневно. След секунди продължи: — Аз съм Първи и действай бързо, моряк! Кодът е четири — нула, моят човек е капитан Хенри Стивънс и ми направи услугата да подминеш подслушвалката, дето събира историята на живота ми. Името е Тай… по букви Т-А-Й, ще ти помогне за връзката.
— Хайторн, къде сте? Какво открихте? — Стивънс беше на линията само три секунди по-късно.
— Нашият разговор се записва на лента и препраща към Арлингтон…
— Не и от този самолет. Не се записва, получих черна завеса над него. Можеш да считаш, че се изповядваш на най-високопоставено лице. Каква е новината?
— Този тромав грозен самолет, дето ми прати от Патрик, е едно чудо. Намерихме обекта, получател на съобщенията, и искам лейтенантът на има Пул да бъде произведен полковник или генерал веднага.
— Тай, да не би да пиеш?
— По дяволите, бих желал. Също, докато ти си играеш с твоите играчки в Пентагона, тук има един пилот Нелсън, първо име Катерин, която настоявам да бъде произведена шеф на военновъздушните сили. Как ти действа това, Хенк?
— Ти се навираш обратно в кашата — каза Стивънс ядосано.
— По никакъв начин, Хенри — Тайръл говореше меко, убеден в думите си. — Просто искам да знаеш колко добри са те.
— О’кей, приемам това и ще последвам препоръките, става ли? Сега кажи за целта!
— Тя не е в списъците, не е посочена на картите, но аз познавам това струпване на необитавани островчета… трябва да са пет или шест… и благодарение на този самолет тук, имам точните им координати.
— Това е ужасяващо. Баярат трябва да е там. Ще пратим ударна група.
— Не още. Нека първо отида аз, за да съм сигурен, че тя е там. И ако е там, трябва да узнаем нейните връзки и канали. Те ще ни разкрият и терористичната мрежа, работеща в нашия регион.
— Тай, трябва да те попитам. Ти беше много добър преди години, но измина доста време… Можеш ли да се справиш, командире? Не желая… животът ти да тежи на моята съвест.
— Предполагам, че намекваш за кончината на жена ми, капитан.
— Нека не започваме това отново. Нямаме нищо общо със смъртта й.
— Тогава защо продължавам да гадая?
— Това е твой проблем, Тай, не наш. Аз просто исках да се уверя, че не се захващаш с лъжица, която не е за твоята уста.
— Нямаш друг на разположение, затова дай да отминем тези приказки. Искам този самолет да се приземи във френската част на Сейнт Мартин. Така че ти се свържи с Дьозием в Ке д’Орсе и оправи нещата с военновъздушната база Патрик във Флорида. Приземяваме се и ми се дава необходимата апаратура. Всичко и край, Хенри. Действай.
Хайторн свали слушалката и затвори очи за миг. После се обърна към пилота.
— Курс към Сейнт Мартин, майоре — каза той отегчено. — Ще разчистят за нас, уверявам те.
— Бях на телефонния канал — каза Нелсън сдържано. — Всъщност задължение на капитана е да изслушва всички разговори от самолет като този. Сигурна съм, че разбираш това.
— Сигурен съм, че трябва да разбирам.
— Ти спомена твоята съпруга… смъртта на жена ти.
— Предполагам, че съм го споменал. Стивънс и аз имахме обща работа отдавна и понякога му припомням неща, които трябва да забравя.
— Съжалявам. Искам да кажа, за жена ти!
— Благодаря ти — каза Тайръл, потъвайки в мълчание.
— Сейнт Мартин право отпред…Тай — каза меко майор Нелсън.