— Какво?
— Ти беше или в транс, или дремеше с отворени очи за няколко минути. Беше ми дадено разрешение до Сейнт Мартин и от Патрик, и от френските власти. Ще се приземим в края на полето и самолетът ще бъде ограден с щателна охрана, осигурена от Чарли. Какво, по дяволите, става, Хайторн? Ти говориш за терористи и връзките им със света, а ние намираме острови, липсващи на картата, които флотът е готов да атакува от водата! Бих казала, че това е малко повече от обикновеното, дори за нашата работа.
— Всичко е извън обикновеното, повече от извънредно, мадам пилот.
— Бъди сериозен, имаме право да знаем. Ти определяш местата, където отиваме. Току-що го доказа. Но аз съм пилотът и аз отговарям за тази много скъпа машина и нейния екипаж.
— Права си, ти си пилотът. Тогава защо не ми каза къде е твоят първи помощник, твоят съпилот, както ние, земните цивилни, го наричаме?
— Казах ти, че Пул е квалифициран пилот — отговори Нелсън, а гласът й беше приглушен.
— Ее… ух, майор Нелсън, шокира ме това, че някой наистина липсва на тази птичка!
— Добре — каза Катерин смутено. — Твоят капитан Стивънс много настояваше да тръгнем от Патрик начаса, в 1 ч сутринта, но не можахме да открием Сал, който обикновено седи на твоето кресло. Всички знаем, че той има някакви проблеми с жена си, така че не го търсихме твърде добросъвестно… Както казах, лейтенант Пул е добър колкото мен и ще свърши работа.
— Положително е така. А този Сал сигурно е също изключително квалифициран офицер?
— Сал е съкратено от Салватор. Той е страхотно момче, но има една разпусната жена, която много пие. Нареждането беше внезапно и трябваше бързо да отлетим, за да обслужваме вашето нетърпеливо разузнаване.
— Това нарушение ли е на устава?
— Слушай, не ми казвай, че никога не си покривал приятеля си. Мислихме, че ще имаме два до три часа претърсване от небето. Ще се върнем и никой няма да открие липсата му, а може би Манчини в това време би могъл да си реши проблемите. Престъпление ли е да спасиш един приятел?
— Не, не е — отговори Хайторн, а умът му препускаше, връщайки го назад към дребните пропуски, които бяха обезсмислили стотина прикрити операции в неговия предишен живот. — Може ли Патрик да подслушва разговорите от този самолет?
— Да, но ти чу Стивънс. Нищо не се регистрира или изпраща до Пентагона. Спусната му е черна завеса.
— Да, разбирам това, но базата във Флорида може да слуша.
— Няколко подбрани хора, да.
— Свържи се по радиото в базата и искай да говориш с приятеля си Манчини.
— Какво? И да го издам?
— Просто го направи, майор. Моля те, започни, аз контролирам този самолет.
— Ти, копеле.
— Просто го направи. Сега.
Нелсън избра радиочестотите на Патрик и с нежелание заговори.
— Моят офицер би желал да говори с капитан Манчини. Там ли е той?
— Съжалявам, майоре — каза женски глас по високоговорителя. — но Сал тръгна за в къщи преди десет минути. След като не ни записват, трябва да ти кажа, Кати, че той наистина оценява жеста ти.
— Тук е командир Хайторн, военноморско разузнаване. — Тайръл се включи, микрофонът беше на устните му. — Капитан Манчини дочува ли нашия разговор?
— Сигурно. Той е избран на линията. Кой е морският призрак при теб, Кати?
— Просто му отговори на въпроса, Алис — каза Нелсън, като гледаше Тайръл.
— Кога капитан Манчини пристигна в центъра за връзка?
— О, не знам, преди около три или четири часа. Около два часа след като се вдигнахте във въздуха.
— Беше ли видът му непривичен за него? По график той трябваше да е на борда, но не беше.
— Хей, командире, ние всички сме човешки същества, не роботи. Не можаха да се свържат с него навреме, а всички знаем, че самолетът е осигурен с автопилот.
— Все още искам да знам, защо той е бил в центъра за връзка при тези обстоятелства. Струва ми се, че би трябвало да остане скрит още за известно време.
— Откъде да знам, сър! Капитан Сал е много съвестен човек. Предполагам, че се е чувствал виновен или нещо такова.
— Издай заповед за арестуването му — каза Хайторн.
— Какво?
— Чу ме добре. Незабавен арест и пълна изолация, докато ви се обади Стивънс от морското разузнаване. Той ще те инструктира какво да правиш.
— Не го вярвам.
— Вярвай го или ще бъдеш не само освободена от работа, Алис, но може да се окажеш в затвора — Хайторн отстрани микрофона.
— Знаеш точно какво направих, майоре. Един човек, на постоянно повикване, който може да бъде повикан по всяко време от базата, защото тя държи връзка дори с телефона на превозното му средство, което правителството му осигурява, не получава никакво съобщение. Обаче изведнъж се връща на базата, и то в центъра за връзка?… Откъде накъде? Предполага се, че той не е получил повикването, а дори да го е получил, това е последното място, където би искал да бъде видян.