— Ти си британец, нали, приятел?
— Да, сър, изпратен съм от Савой-груп на стаж, нали разбирате.
— Разбирам. Не можахте ли да получите по-добро място от това. Аз притежавам няколко хотела в Южна Калифорния и нека ти кажа: пращат вашите най-добри момчета на най-трудните места да научат колко тежко може да бъде.
— Наистина ли мислите така,сър? На мен ми се струва, че е по-различно.
— Тогава не знаеш как работи управата на един хотел. Ние също поставяме най-перспективните кандидати за работа в най-лошите ситуации, за да видим как ще се справят.
— Дори не съм имал предвид, че…
— Не казвай на шефовете си, че съм ти открил тайната, защото познавам Савой-груп и те ме познават. Просто поддържай амбициите си и набелязвай идващите в града важни особи — „тежката артилерия“, това също е тайна, най-важната.
— Да, сър. Благодаря ви, сър. Колко дълъг ще бъде престоят ви, мистър Гримшоу?
— Къс, много къс. Ден, може би два. Ще прегледам една лодка, която купуваме за клуба, после заминавам за Лондон.
— Да, сър. Момчето ще отнесе багажа ви до стаята, сър — каза чиновникът, като се оглеждаше за пиколото.
— О’кей, сине, ще искам само една нощувка. Останалите ми хора са на път за летището в Пуерто Рико, а от там за Лондон. Само ми дай ключа, сам ще намеря стаята. Всъщност аз бързам.
— Бързате ли, сър?
— Да, трябва да се срещна с нашия оценител край морето и съм закъснял цял час. Мъжът се казва Хайторн. Познаваш ли го?
— Капитан Тайръл Хайторн? — попита младият англичанин, леко изненадан.
— Точно така.
— Боя се, че не е тук, сър.
— Какво?
— Чартърът му тръгна рано този следобед.
— Той не може да направи това!
— Обстоятелствата сигурно са били необичайни, сър — каза чиновникът, като се облегна напред, очевидно впечатлен от представителя на „тежката артилерия“, запознат отблизо със Савой-груп. — Имахме няколко позвънявания за капитан Хайторн и всичките бяха прехвърляни до шефа на пристанищната поддръжка Мартин Кайн, който получава неговите съобщения.
— Тогава всичко е наред. Ние платихме и на този човек. Само дето името Кайн остана някъде в скоби.
— Не само това, сър — продължи чиновникът, благосклонен към своя нов познат, заможен адвокат яхтсмен, с такива завидни връзки в Лондон. — Капитан Хайторн има придружител — мистър Кук, Джефри Кук, който остави плик в нашия сейф за капитана.
— Кук?… Разбира се, моят човек с парите. Този плик е бил предназначен за мен, млади момко. В него са платежните спецификации за замяната.
— Какво, мистър Гримшоу?
— Ти не купуваш яхта за два милиона долара, ако цената на амортизираната екипировка, която трябва да се замени, надвишава петстотин хиляди.
— Два милиона…?
— Това е само средна по големина яхта, момче. Ако ми дадеш плика, ще офейкам до довечера, после ще хвана първия полет за Пуерто Рико и оттам за Лондон… Между другото, кажи ми твоето име. Един от нашите представители в обединеното сдружение е в борда на Савой-груп — Баском. Със сигурност го познаваш.
— Боя се, че не, сър.
— Добре, той ще узнае кой си ти. Пликът, моля.
— Ами, мистър Гримшоу, нашите инструкции са да го дадем само на капитан Хайторн.
— Да, разбира се, но него го няма, а аз съм тук. И напълно идентифицирах и капитана, и мистър Кук като наши служители, нали?
— Да, разпознахте ги, без съмнение.
— Добре. Ти ще стигнеш далеч с моите приятели в Лондон. Сега позволи ми да поискам твоята визитка, млади човече.
— Всъщност аз нямам визитка… Не е напечатана още.
— Тогава кажи буква по буква името си да го запиша на една регистрационна бланка, която ще привлече вниманието на Баском. — Чиновникът го направи с известна готовност. Непознатият на име Гримшоу го записа и се усмихна. — Някой ден, сине, когато съм отседнал в Савой и ти си управител там, вероятно ще ми изпратиш една дузина бутилки разкошно уиски.
— С удоволствие, сър.
— Пликът моля!
— Заповядайте, мистър Гримшоу!
Гримшоу седеше в стаята си. Ръката му в ръкавица държеше телефонната слушалка.
— Получих всичко, което имат — каза той по линията до Маями. — Всички инструкции, включително три фотографии на Бая. Предполага се, че още не са виждани от никого, тъй като са били запечатани в официален британски плик. Ще ги изгоря и после трябва да се махам оттук. Нямам идея дали Хайторн или Кук от МИ-6 ще се появят скоро, но не мога да стоя повече… Да, разбирам, че в седем и половина самолетите не летят. Какво предлагаш?… Самолет-амфибия, право на юг, на точка Себастиян?… Не, аз ще го намеря. Ще бъда там. Девет часа. Ако закъснея, не се паникьосвайте, ще се добера до там… Има нещо, за което трябва да се погрижа по-напред. Въпрос на връзка. Центърът за съобщения на Хайторн трябва да продължи да работи.