Тайръл стоеше с майор Катерин Нелсън и лейтенант Джаксън Пул в приемната на аеродрума на Сейнт Мартин. Чакаха старши сержант Чарлс О’Брайън, шефът по сигурността на АВАК-II.
Изведнъж сержантът влетя като буря през двойната врата, обърна глава към аеродрума и обяви:
— Оставам на борда, майоре! Никой на този скапан остров не говори английски. Не обичам, когато никой не може да ме разбере.
— Чарли, те са наши съюзници — каза Нелсън. — Патрик е дал разрешение и ще останем тук до края на деня, а може би и през нощта. Остави птичката, никой няма да я пипа.
— Не мога да направя това, Кати… майоре.
— По дяволите, Чарли, отпусни се.
— Не мога и да се отпусна. Тук нещо не ми харесва.
Залез слънце. После мрак. Хайторн разучаваше разпечатките от принтера на преносимия компютър на лейтенант Пул, младшият офицер, застанал до него в хотелската стая.
— Трябва да е един от тези четири острова — каза Тайръл, като държеше лампата над разпечатките.
— Ако бяхме слезли достатъчно ниско, както искаше Кати, щяхме да определим точно кой.
— Но ако го бяхме направили, те щяха да знаят какво правим, разбираш ли?
— Какво от това?… Моят майор е прав, ти си малко глуповат.
— Тя наистина не ме харесва, нали?
— О, по дяволите, не си нейният тип. Тя има характер, който в Луизиана наричаме „характер на вожда“. Още повече, че е офицер.
— Но ти сякаш се разбираш с нея.
— Защото тя е най-доброто за самолета, разбира се.
— Тогава не се съпротивлявай, ако свалям женския ти вожд.
— По дяволите, не го прави. Тя е моят шеф, но ще бъда лъжец, ако кажа, че съм равнодушен към нея… Искам да кажа, погледни я, човече, това е жена. Но тя е над мен по длъжност и е до мозъка на костите си офицер. Не забърквай каша.
— Тя решава нещата вместо теб, лейтенант.
— Да, аз съм точно като малкото братче-идиотче, което случайно знае как да настройва радиото.
— Ти наистина много я харесваш, нали, Джаксън?
— Нека ти кажа нещо. Бих убил заради тази лейди, но не съм от нейната класа. Аз съм технократ и знам това. Може би някога…
Тропането по вратата беше истерично.
— Дяволите ви взели, отваряйте! — крещеше майор Катерин Нелсън.
Хайторн стигна до вратата първи и щом отключи, майорът влетя вътре.
— Те взривиха нашия самолет! Чарли е мъртъв!
Padrone остави слушалката, чертите на измършавялото му, вехнещо лице бяха сурови, изострени. Още един страхливец се беше издигнал чрез него, беше направил сериозен удар. Един страхливец във френското Дьозием, който се страхуваше да се срещне лице с лице с живота без разчистването, което непознатата сила на Карибско море беше извършила сутринта. Мъжът беше един хилав човек, завинаги поддал се на своите елегантно похотливи апетити, но с претенции да е над корупцията, която и го подкрепяше, и потенциално го разрушаваше. Винаги се търси влиятелен страхливец, надува се, за да се възгордее, и после се оставя издутото му туловище да виси, а постоянното му потене от страх го държи в действие. Сега беше успял с тази кражба на Британска Горда, за която скоро щяха да научат. Преследвачите на Бая щяха да изпаднат в паника, да търсят къде ли не, и в най-затулените места, вместо да гледат към светлината. Нямаше повече никакъв фантастичен американски самолет да лети над областта в продължение поне на три часа или повече, а за това време всички трансмисионни системи ще са спрени и всички лъчи ще се отразяват в нищото.
Болнавият стар човек взе слушалката, облегна се напред в инвалидната си количка и внимателно избра серия от номера на апарата си. Звъненето от другия край на линията спря, нарушено от равен, металически глас. „При сигнал въведи своя код на достъп.“ Дългото писукане спря и padrone въведе пет допълнителни цифри. Звъненето продължи, докато друг глас заговори:
— Привет, Карибско, имаш голям шанс с това предаване. Надявам се, че знаеш това.
— Не до преди осем минути, Скорпион две. Летящият нахалник го няма вече.
— Какво?
— Просто беше ликвидиран на един временен аеродрум. Няма да има нищо във въздуха в продължение на три и повече часа.
— Новината не е достигнала до нас.
— Стой до телефона си, amico, ще дойде скоро.
— Може да имате и по-дълго време — каза мъжът от Вашингтон. — Най-близкият самолет от този вид е в Андрюс.
— Това е добра новина — каза padrone. — Сега, Скорпион две, искам да получа нещо, което не бях обсъждал в детайли.
— Никога не съм молил да обсъждаш нещо, padrone. Благодарение на твоето „наследство“ децата ми получават добро образование. Със сигурност нямаше да са там, където са, с моята държавна заплата.