— Лейтенант, по дяволите, какво искаш да ми кажеш?
— Че всичко е наистина просто, веднъж да свикнеш с него. Моята малка сестра и аз бяхме отгледани с компютрите. Компютрите бяха в училище, компютърни бяха игрите ни… Татко никога не се противопоставяше, само отказваше да ни гледа. И ние свикнахме с всички тези бутони и символи.
— Каква ти е целта?
— Моята малка сестра е програмист в една компания и вече изкарва повече пари от мен. Но аз използвам апаратура, за която тя би умряла.
— И така?
— Така. Кати е права и аз съм прав. Тя ти казва, че съществуват огромни технически възможности. Аз мога да го направя съвсем лесно. Тя теоретизира какво би могло да има на този остров. Аз казвам, че би могло да се постигне с един обикновен компютър, тристадоларов генератор и двойка сензорни дискове. Технически не е голяма работа, но би ни създало страхотни проблеми, ако са го използвали на острова.
— Това, което казваш след цялата тази тирада, е, че трябва да тръгна с нея, така ли?
— Слушай, Тай, тази лейди е много важна за мен. И аз като тебе често не приемам нещата, които прави. Но аз я познавам. Когато е права, тя е невероятно права, особено що се отнася до стратегия и тактика. Тя е съвършен военен.
— Как ще бъде като капитан на миниподводницата?
— Мога да управлявам всяко нещо, което върви напред или назад по небето, земята или във водата — каза майорът, отговаряйки за себе си. — Дай ми един час да науча правилата и устройството и ще мога да се явя на изпит за най-високата категория…
— Харесва ми твоята скромност. Освен това не й се доверявам.
— Знам също, че морските „барети“ могат да бъдат обучени да ги управляват за двайсет минути.
— На мен ми отне половин час — каза Хайторн лекомислено.
— Бавен си, както и очаквах. Виж, Тай, аз не съм идиотка. Ако някой ми беше предложил да отида на разузнаване с теб, бих отказала. Не защото съм страхлива, а защото не съм нито физически, нито психически обучена за такава работа. Няма да съм ти от полза. Но в машина, която мога да управлявам, аз мога да съм в плюс. Ще държим връзка по радиото и ще мога да дойда където пожелаеш, по всяко време. Ще ви бъда полезна, ако попаднете в беда.
— Винаги ли е толкова логична, Джаксън?
Преди хилещият се Пул да може да отговори, телефонът иззвъня и тъй като беше най-близо, той отиде до шкафчето и го вдигна.
— Да? — отговори внимателно, после, след като изслуша отсрещната страна, се обърна към Хайторн, а ръката му легна върху микрофончето. — Някакъв Кук те търси.
— Време му беше! — Тайръл взе слушалката от лейтенанта. — Къде ходиш, по дяволите? — извика той.
— Аз бих попитал теб за същото — каза гласът от Вирджин Горда. — Ние току-що се върнахме, не намерихме абсолютно никакво съобщение от теб, но открихме, че сме ограбени!
— За какво говориш?
— Трябваше да се обаждам на онова говедо Стивънс, за да науча къде си.
— Не провери ли при Марти?
— Марти си е отишъл, както и неговият приятел Мики. Те просто са изчезнали, стари момко.
— Кучи синове! — изрева Хайторн. — Това ли е похищението?
— Пликът, който оставих за теб в трезора, също е изчезнал. Всичко… всичките ни материали до днес.
— Боже господи!
— В неподходящи ръце този материал…
— Пукната пара не давам за неподходящите ръце. Искам да знам къде са Марти и Мики! Те не биха изчезнали. Не е в техен стил. Щяха да оставят бележка. Никой ли не знае нищо?
— Очевидно не. Казват, че един тип, наречен стария Риджили, отишъл в работилницата, където двете момчета трябвало да работят по машината му, и открил, че момчетата не са там, а машината му още стои разглобена.
— Тук има нещо гадно! — извика Хайторн. — Те са ми приятели… Какво става, по дяволите!
— Почакай, сега следва най-лошото — каза Кук. — Чиновникът, който дал плика, каза, че е предал писмото на „един твърде уважаван в Лондон джентълмен на име Гримшоу“, който ни е идентифицирал всичките и дал да се разбере, че писмото е негова собственост, защото ни е платил за информацията.
— Каква информация?
— Оценка на яхта, която неговият клуб в Сан Диего щял да купи, списък на оборудването, което трябва да се подмени, и обща оценка на възможностите й. Трябва да призная, че звучи убедително. За нещастие, младият човек клъвнал.
— Кучият му син застреля ли се или изхвръкна от хотела?
— Той вече напусна, стари момко. Прекрати договора си веднага щом беше здраво наруган. Каза, че ще получи място в Савой в Лондон, а и се чувствал зле на този остров. Хвана първия полет за Пуерто Рико, като арогантно ни заяви, че доста се надява да пътува в същия самолет за Лондон, в който е и неговият Гримшоу. Казал на управителя, че сигурно ще остане без работа само един ден, нещо такова.