Выбрать главу

— Провери пътниците от Пуерто Рико за всички полети до… — Тайръл спря, като въздъхна шумно. — По дяволите, ти вече си го направил.

— Естествено.

— Никакъв Гримшоу — каза Хайторн.

— Никакъв Гримшоу — потвърди Кук.

— И той със сигурност не е в тамошния клуб.

— Стаята му е без петънце, телефонът е избърсан чисто, двете брави — също.

— Професионалист… Дяволите да го вземат!

— Така е, не може постоянно да мислим за това, Тай.

— Аз постоянно мисля за Марти и Мики и ти трябва да си скъсаш задника да ги намериш.

— Уведомили сме британската флота в Пуерто Рико, а властите ги издирват из острова… Една минута, Тайръл, Жак току-що влиза. Има да ми каже нещо. Остани на телефона.

— Добре — каза Хайторн, като сложи ръка на слушалката и се обърна към Катерин Нелсън и Джаксън Пул. — Там, на Горда, жестоко са ни изиграли — обясни той. — Мой добър приятел, който ми беше връзка, заедно с помощника си, също приятел, са изчезнали. Също и всички документи, с които разполагахме за тази кучка.

Нелсън и Пул се спогледаха. Лейтенантът вдигна рамене, за да покаже, че не разбира думите на Тайръл. Майорът повдигна вежди, а после сви рамене и поклати глава, сякаш да каже, че е излишно да се пита.

— Джеф, къде си? — извика Тайръл по телефона, защото проточилото се мълчание стана не само обезпокояващо, но зловещо. Накрая гласът се появи.

— Страшно съжалявам, Тайръл! — започна тихо Кук. — Бих желал да не ти казвам това. Една патрулна лодка е прибрала тялото на Майкъл Симс на около деветстотин метра от брега. Бил е застрелян в главата.

— О, Боже — каза Хайторн тихо. — Как се е оказал там?

— Според предварителното разследване, понеже са намерили следи от боя по дрехите му, властите смятат, че е бил застрелян, после поставен в моторна лодка и отпратен на автоматична скорост в открито море. Те мислят, че той е бил наведен над борда и ударът го е запратил вътре в лодката.

— Което означава, че никога не ще намерим Марти. А ако го намерим, ще бъде мъртъв в лодка с празен резервоар.

— Боя се, че британският флот поддържа това мнение. Нарежданията от Лондон и Вашингтон са да запазим мълчание по въпроса.

— Проклети да са! И двете момчета ги слагам по-горе от тази скапана операция. Те бяха герои от войната, а загинаха за нищо.

— Прости ми, Тай, но аз наистина вярвам, че не е за нищо. Ако не друго, то това, прибавено към убийството в Маями, твоето преживяване на Саба и самолета в Сейнт Мартин доказват, че имаме работа с много сериозен проблем. Тази жена… тези хора… имат източници, надхвърлящи всякакви предварителни очаквания.

— Знам — каза Хайторн едва чуто. — А освен това вече знам как новите ми сътрудници се чувстват след смъртта на Чарли.

— Кой?

— Нищо, няма значение, Джеф. Стивънс съдейства ли на вашите планове там?

— Да, сътрудничи ни. Тай, откровено трябва да те попитам, ти искрено ли мислиш, че си в състояние да продължиш? Искам да кажа, че все пак си бил няколко години далеч от такива неща…

— Какво, по дяволите, правите ти и Стивънс, седянка на стари моми с бродерия ли? — прекъсна го Хайторн сърдито. — Нека ти обясня нещо, Кук, аз съм на четирийсет години…

— Четирийсет и две — прошепна Катерин Нелсън през стаята. — Досието…

— Млъкни!… Не, не ти, Джеф. Отговорът на твоя въпрос е да. Тръгваме след час и имаме за вършене много работа. Ще се свържа с вас по-късно. С кого ще държиш връзка?

— С управителя? — предложи сътрудникът на МИ-6 по телефона.

— Не, не той. Зает е твърде много с хотела… Използвай Роджър, младия барман, това е идеалният вариант.

— О, да, черният приятел с пушката. Добър избор.

— Бъди на разположение — каза Тайръл, като затвори телефона и се обърна към майор Нелсън. — Моята възраст няма нищо общо с последиците. Бях точен, когато казах, че ще имаме двуместна — за мъже, подводница, защото е така. Не трима или четирима, а двама. Надявам се, че ти и твоят „драг“ сте страшно близки, защото след като настояваш да бъдеш на борда, ще трябва да си или върху него, или под него.

— Една незначителна поправка към номенклатурата на миниподводницата, командир Хайторн — възкликна майорът. — Отзад… или може би следва да кажа — към кърмата… се намира временен склад, отделение, равно по големина, ако не и по-голямо от пространството за персонала. Там се държи една спасителна лодка, основни провизии за пет дни, както и оръжие и сигнални ракети. Предполагам, че ще извадим някои провизии, товарите, излишната екипировка и ще се отвори място за мен.