— Така че какво?
— Те първи се чупят при силни ветрове… Виж, някои са били отчупени от бурята, но повечето не са.
— Така че какво?
— Какво видяхме от подводницата право пред пещерата? Повечето дървета бяха приведени към земята, изкоренени.
— Не знам за какво говориш. Някои дървета оживяват, други не. Та какво?
— Тези са доста високо, пещерата е по-долу.
— Прищевки на природата — каза Пул. — Когато има ураган, се случват всякакви ненормални неща. Веднъж цяло дърво на нашето място беше изтръгнато, но къщичката на кучето, точно отпред, не беше засегната. В природата стават и необясними неща.
— Може би да, може би не. Хайде.
Те поеха пътя си през гъстата горичка от ветрилообразни палми, докато стигнаха до един малък нос, който се подаваше над пещерата. Тайръл извади бинокъла за нощно виждане от торбичката на колана си и го поднесе към очите си.
— Ела тук, Джаксън. Погледни право насреща, близо до върха на хълма, ей там, и ми кажи какво виждаш. — Тайръл даде на младия човек бинокъла и го наблюдаваше, докато Пул оглеждаше земята над пещерата.
— Хей, това е неземно, Тай — каза офицерът от военновъздушните сили. — Има няколко неясни ивици светлина през дърветата, вървят право на доста дълго разстояние, а после правят ъгъл, но няма откъде да излизат.
— Дълбоки зелени капаци против урагани. Маскировка. Никой още не е конструирал перфектна машинария за урагани. Не са измислени щори, които да се затварят идеално плътно. Твоите писукащи машини отбелязаха точното място, лейтенант. Това е една голяма къща-майка, ей там, а вътре има някой много важен, може би самата кучка.
— Знаеш ли, командире, не мислиш ли, че е време да кажеш на майора и на мен за какво е цялото това проклето нещо? Чуваме неща като „тази кучка“ и „терористи“, „изчезващи тайни документи“ и „международен хаос“, а ние сме страшно добре инструктирани да не задаваме въпроси. Добре, Кати не би го казала, защото тя е уставната Нелсън, и подобно на мен, прави каквото прави заради Чарли, но тук аз се отделям от компанията й. Не давам и пукната пара за инструкциите. Ако ще застрелят безценното ми тяло, искам да знам защо.
— О, небеса, лейтенанте. Не съм предполагал, че знаеш толкова много думи.
— Аз съм един надарен кучи син, командире. Сега, каква е тази мръсна работа?
— Не спазваш субординацията. Добре, Пул, ще приравня ранговете. Отнася се до убийството на президента на Съединените американски щати.
— Какво?…
— И терористът е жена, която е възможно точно сега да потегля насам.
— Безумно! Това е лудост!
— Лудост беше някога и Далас… Донесението, което получихме от долината Бекаа, е, че ако това убийство стане, ще го последват още три — на премиер-министъра на Англия, президента на Франция и главата на израелското правителство. Всичко ще стане бързо. Сигналът е убийството на президента.
— Това е невъзможно!
— Видя какво се случи на Сейнт Мартин с Чарли и твоя самолет, независимо от максималната засекретеност. Това, което ти не знаеш, е, че дълбоко законспириран екип от агенти на ФБР беше избит в Маями. Те извършваха постоянен надзор, свързан с тази операция. А аз бях почти убит на Саба. Там изпаднах в една невероятна ситуация, защото някой беше научил, че съм вербуван наново. Има изтичане на информация в Париж и Вашингтон. Лондон все още е загадка. Според моя приятел, когото с неудоволствие признавам за страшен разузнавач от МИ-6, тази жена и нейните хора имат източници, които никой никога не е сънувал. Това достатъчен отговор ли е на въпроса ти, лейтенант Пул?
— О, боже мой! — достигна дрезгавият глас на майор Нелсън по радиото на Пул.
— Да — каза лейтенантът, като погледна надолу към торбичката, в която стоеше радиостанцията. — Беше отворено, надявам се, че нямаш нищо против. Спестявам ти да го повтаряш отново.
— Мога да понижа и двамата до редници за това! — избухна Хайторн. — Не ви ли мина през ум, че някой в тази къща може да има честотен скенер?
— Корекция — каза гласът на Нелсън по радиото. — Това е военна линия, извън честотния обхват от две хиляди метра. Ние сме подсигурени… Благодаря ти, Джаксън. Мисля, че сега може да продължим. Благодаря и на тебе, мистър Хайторн. Понякога войската трябва да има и нюх, сигурна съм, че разбираш това.
— Разбирам, че вие двамата сте невъзможни! Край на толерантността… Къде си, Кати?
— Около четиристотин стъпки на запад от пещерата. Изчислих, че се връщате там.
— Влез вътре, но стой потопена най-малко четирийсет стъпки от брега. Не знам възможностите на отражателните стопове.