— Точно така. Ние пратихме дълбоко законспирирана група в провинциите Биская и Алава. Те проследиха един драматичен инцидент, станал преди години в малко бунтовно село в Западните Пиренеи. Нещо такова, което се увековечава в планинските легенди и се предава през поколенията.
— Нещо като Май Лей или Бабий Яр? — попита Кук. — Поголовно масово убийство?
— По-лошо, ако е възможно да има по-лошо. При потушаване на бунта цялото възрастно население било екзекутирано от озверял отряд… Възрастни са били всички над 12 години. По-малките деца били насилени да наблюдават и после били оставени да умрат в планината.
— Баярат е едно от тези деца?
— Нека да обясня. Баските, които живеят в тези планини, са много изолирани. Техен обичай е да заравят свои писания под кипарисовите си дървета. Към нашата група, която разследвала случая, е имало един антрополог, познавач на живота в Пиренеите. Той говорел и четял на техния език. Онези писания ги открил той. Последните няколко страници били написани от момиче, което описвало ужасите, включително как са обезглавили родителите й пред очите й. С щикове. Палачите наточили щиковете в скалите пред майката и бащата, а след това ги убили.
— Ужасно! И това дете е Баярат?
— Тя изписва името си Амая ел Бай… Yovamanaree, което означава на баски „млада жена“. След това следва една-единствена фраза на отличен испански. Muerte a toda autoridad!
— Смърт на всяка власт! — преведе Кук. — Това ли е всичко?
— Не, има още две неща. Тя е прибавила една последна бележка и, забележете, била е на десет години, когато го е писала…Shirbarra Baj.
— Какво, по дяволите, е това?
— Грубо казано, че една млада жена скоро ще може да забременява, но никога няма да роди дете на този свят.
— Разбира се, че е страшно, но все пак е доста разбираемо.
— Планинските легенди разказват за едно момиче, което превело селските деца през дебрите и заобиколило доста патрули, като дори убило войници с техните собствени щикове, примамвайки ги в капани, и всичко това съвсем само.
— Момиче на десет години? Това е невероятно! — Джефри Кук вдигна вежди. — Казахте, че има още две неща. Какви са те?
— Последното доказателство, което потвърди нейната самоличност. Между закопаните писания имало фамилни истории… някои от по-изолираните клонове на баските се страхували от кръвосмешение и затова толкова много млади мъже и жени били отпращани надалече. Във всеки случай е имало едно семейство Акуире с първо дете, кръстено Амая, едно популярно име. Бащиното име Акуире било задраскано… гневно задраскано, сякаш от сърдито дете. Името Баярат го замествало.
— Боже мой, защо? Открихте ли защо?
— Да, това беше отвратителна работа. Без да ходят по онези места, нашите момчета притиснали партньорите ни в Мадрид, като ги заплашили, че ще откажем да им помагаме, ако не отворят някои тайни архиви, отнасящи се до нападенията на баските. Вие използвахте думите „ужасно“. Не знаете колко уместно е това. Открихме името Баярат — един сержант с майка испанка и баща от границата на Франция. Бил е в озверялата шайка, насилствено загробила това планинско село. Накратко, той бил войникът, който отрязал главата на майката на Амая Акуире. Тя взела това име, защото то представя целия й ужас, естествено не за почит, а като набелязана цел: никога да не го забравя, нито за момент, докато е жива. Тя е трябвало да стане убиец, толкова гнусен, колкото е бил мъжът, който забил щика си в гърлото на майка й.
— Извратено до крайност — каза Кук едва доловимо, — но толкова разбираемо. Едно дете приема душевността на чудовище, въобразявайки си отмъщение чрез идентифициране с него. Не е различно от стокхолмския синдром, когато военнопленници при брутални обстоятелства се идентифицират със своя надзирател мъчител. Толкова по-силно е с децата… Така че Амая Акуире е Амая Баярат. И макар отрекла се от своето истинско бащино име, тя никога не е произнасяла името Баярат.
— Ние се обърнахме към психолог, който се е специализирал по детски проблеми — добави шефът на МИ-6. — Той ни каза, че едно момиче на десет години е много по-развито от връстниците си момчета, а тъй като аз имам много внуци, трябва неохотно да се съглася. Той каза, че момиче на тази възраст, което е преживяло такъв изключителен стрес и болка, ще има склонност да развие само част от своята същност.
— Не съм сигурен, че следих мисълта ви.
— Психологът го изложи по следния начин: Едно момче в подобни обстоятелства би написало следното: „Смърт на цялата власт“, и би се подписало с цялото си име в знак на мъст, така че всеки да го види, докато момичето се държи по-различно: изтегля цялата информация, защото й предстои да измисли в бъдеще истинското отмъщение. Тя трябва да надхитри, не да надвие своите врагове… Макар че не може да избегне споменаването на част от истината в заклинанието.