— Изстрелях се от това място като лазер. Взех си две бутилки бърбън и подкарах колата, с която щях да си карам медения месец. Лашках я насам-натам, врати, фарове, изрисуваните със спрей прозорци — въобще всичко, бях в Маями, в най-долните вертепи, които можах да намеря. От многото, което изпих и което изчуках, трябваше вече да се укротя. О, бедничкият аз!
— За бога, не спирай тук.
— А, да, Кати, Сал и Чарли мислеха, че започвам да се побърквам и дойдоха след мен.
— Карай. Какво стана?
— Буйство, разврат, командире, ето какво стана. Намериха ме в един вертеп, където се държах малко непочтително с любимото маце на собственика, „принцесата“ на седмицата. Та Чарли и Сал бяха много здрави в ръцете, но не от моята класа. Все пак се представиха задоволително. Убедиха доста от враговете ми да се разкарат, но проблемът беше всъщност как да разкарат мен от там.
— За бога, защо?
— Аз все още исках да беснея.
— О, боже. — Хайторн отпусна брадичката си, дали от учудване, дали от изтощение.
— Тъй че Кати обгърна главата ми с ръце и шепнеше в ухото ми без да спира, някак особено силно: „драги мой, драги мой, драги мой“, докато не ме извлече оттам. Ето как стана това.
— Така ли стана?
— Така стана.
Мълчание. Най-после Тайръл заговори изтощено:
— Знаеш ли, ти наистина си превъртял.
— Хей, командире, кой ми говори?
— Добре, добре, ти не си смотан лунатик.
— Ей, слушайте! — извика майор Нелсън, изпълзявайки от малката си подводница във високите до кръста вълни. Екипът й беше съвсем мокър.. — Получаваме заповед чрез хидроплана, потвърдена от Вашингтон и Париж. По изгрев ще пристигне кораб от Патрик. След три или четири часа ще сме на борда му. О, да, пропуснах — пилотът е оцелял; със счупен крак, полуудавен, но ще се оправи.
— Къде ще ни отведат? — попита Хайторн.
— Не казаха. Просто далеч от тук.
— Какво ще стане с кученцата? — попита Пул. — Оттук се чува как пищят, а чувам и кучкаря. — Не мръдвам от острова, докато не се погрижат за тях.
— Специален агент ще пристигне да вземе със самолет животните и кучкаря. Той ще им е нужен за разследването. Ще ги вземат след нас.
— Питам пак — къде ще ни отведат, като ни вземат оттук?
— Не зная. Вероятно обратно в базата.
— Няма начин! Ако имат парашут, ще се спусна над Горда. Правил съм го вече.
— Защо?
— Защото бяха убити двама мои приятели и искам да разбера защо и от кого! Това е курсът, който смятам да следвам, единственото нещо, в което намирам смисъл. Този кучи син, психопатът, дава нареждания от островите.
— Веднъж стъпиш ли на борда на кораба, можеш да се свържеш с когото искаш. Вече доказа, че можеш да се свързваш с хората, които вземат решенията.
— Прав си — съгласи се Хайторн, понижавайки глас. — Съжалявам, нямам право да избухвам.
— Не трябва. Ти загуби двама приятели, но и ние загубихме колегите си, макар да е по-различно. Обаче си мислех, че сме на една и съща страна. Ти направи твърде сполучливо „показно“, и то само преди няколко часа.
— Мисля, че това, което се опитва да ти каже майорът, е, че ако скочиш във Вирджин Горда, скачаме с теб — каза Пул. — Ние все още помним заповедите ти. Поверени сме на теб и искаме да ти помогнем — допълни той, потрепвайки, като опря гърба си на някакви останки от стена.
— В това състояние няма да си ми много полезен, лейтенанте.
— За един ден ще се оправя — с две горещи вани и може би малко кортизон — каза Джаксън. Запомни, имам опит с контузиите. Знам кога съм одраскан и кога съм ранен. Сега не съм.
— Добре — каза Тайръл. Умората превишаваше съпротивата му. — Предположете, че не ви върна обратно в базата. Ще приемете ли и двамата факта, че аз лично сам, не по нареждане отгоре, давам всички заповеди?
— Естествено — каза майорът. — Ти си командирът. Това не е довело досега до никакви сблъсъци.
— Тя иска да каже, командире…
— Ако обичаш, би ли спрял да му казваш какво имам предвид аз? — каза майорът, отпускайки се на пясъка с кръстосани крака, като гледаше заплашително Пул, без да отклони поглед от него нито за миг.
— О’кей, о’кей — прекъсна ги Тайръл. — На борда сте. За какво, само бог знае.
— Като говорим за стоенето на борда — поде Нелсън, гледайки сега Тайръл, — ти много-много не се разбираш с капитан Стивънс, нали?
— Това няма никакво значение. Не съм отговорен пред него.
— Той е твоят началник.
— По дяволите, не е така. Аз бях нает от МИ-6, от Лондон.
— Нает? — възкликна Пул.
— Точно така. Те платиха добре за способностите ми.
Хайторн подпря врата си. Беше уморен до смърт.