„МАЯМИ ХЕРАЛД“
Репортер от „Хералд“ почина при катастрофа
Западен Палм Бийч, вторник, 12 август.
Лауреатът на политическа награда Анжело Дел Роси, изтъкнат репортер на вестника ни, почина тази нощ на шосе Рут 95, когато колата му се отбила от пътя и се блъснала в стълб на далекопровода. Предполага се, че Дел Роси е заспал на волана.
Няколко от съкрушените му колеги поднесоха съболезнованията си.
„Той беше звяр, истинска хрътка!“ — сподели един от тях. — „Не мигваше с дни, докато не разплете историята, с която се е захванал.“
В последната вечер от своя живот Дел Роси се завръщал от парти на открито в чест на пристигналия наскоро barone-cadetto di Равело, Данте Паоло. Младият барон е едновременно шокиран и ужасен. Той сподели чрез преводача си, че веднага щом се срещнали с Дел Роси, станали приятели. Роси му обещал да го научи да играе голф.
Мистър Дел Роси, напускайки този свят, се раздели завинаги със съпругата си Реби и двете си дъщери.
„ПРОГРЕСО РАВЕЛО“
Барон на средиземноморско пътешествие
Равело, 13 август — Карло Виторио Ди Равело — най-изисканият барон в страната, изтъквайки като причина наследственото крехко здраве на фамилията, изпраща на продължително пътуване по море младия си наследник Николо. Младият barone-cadetto ще пътува из Средиземноморието.
„Островите и великолепното ни море ще ме освежат, за да мога да се върна към отговорностите си“, каза той на прощално парти на пристанището в Неапол.
13.
Утринното оранжево слънце трептеше в синьо-зелените води. Птиците търсеха нещо за закуска, пищяха и грачеха по върховете на палмите, в надвисналия листак. Тайръл понечи да отвори очите си, по-скоро стреснат и неуверен, отколкото учуден, когато осъзна, че главата му докосва рамото на Кати, а спящото й лице е само на няколко инча разстояние от неговото. Той бавно се претърколи встрани, изправи се на четири крака и запремигва срещу брилянтно бистрата светлина, внезапно заслушан, сякаш дебнещ пращящите дървета в огъня. Отдясно Пул влачеше, куцукайки, изпотрошени клони и подхранваше пламъците. Извиващият се тъмен дим беше единствената сянка в безкрайното, ясно, безоблачно небе.
— Защо правиш това? — попита Хайторн и настойчиво повтори въпроса си, но сега шепнешком, тъй като лейтенантът допря показалец до устните си.
— Защо го правиш?
— Помислих си, че пилотът на самолета е разбрал погрешно някоя цифра от координатите. Поне да види огъня. За всеки случай.
— Ти се движиш…?
— Казах ти, че ми няма нищо, само две синини. Постоях половин час във водата да ги накисна и да ги раздвижа; сега е по-добре.
— Кога трябва да пристигне самолетът?
— Към шест, от времето зависи дали по-рано или по-късно — отговори Катерин Нелсън със затворени очи. — Можете да спрете да си шепнете, будна съм.
Пилотът се повдигна на лакти, издърпа ръкава на разкопчания си мокър екип и си погледна часовника.
— Боже мой, без петнайсет е!
— Е? — каза Пул. — Да не би да имаш среща?
— С роднина, Джаксън. Това момче трябва да ни отведе до пълзящите растения и да изпълни един акробатичен номер… Като сме заприказвали за това — вие, двамата джентълмени, бихте ли си спомнили за екипите си? Двама мъже по гащи, единият мокър, а край тях — самотна жена, офицер, на пустинен остров… Искам да се върна обратно в Патрик с неопетнена репутация.
— В Патрик ли? — запита Хайторн дрезгаво. — Кой е споменавал каквото и да било за базата на въздушните сили?
— Говорихме за това, Тай, и ако не си спомняш, никой няма да тръгне да те обвинява. Само преди три часа ти беше един от най-изтощените мъже, които съм виждала някога. Все още ти се полага поне седмица сън.
— Прав си, но всичко си спомням. На всяка цена ще се добера до Стивънс и ще се приземя в Горда. Вече съм равнодушен към заповедите.
— Не така — запротестира Пул, — не си прав, като говориш така. Няма сам да скачаш в Горда, и ние ще скачаме. Можеш да имаш една или шест причини, но и ние имаме. Нашата причина е страшно важна за Кати и за мен. Спомняш ли си името Чарли?
— Да — каза Тайръл, изучавайки лицето на лейтенанта, — ние ще скочим в Горда.
— Ето самолета! — извика Кати, скачайки на крака. — Трябва да побързаме!
— Повярвай ми — каза лейтенантът, — те ще те чакат и ако трябва да излежаваш тук доживотна присъда!
— Влизайте в екипите си — отсече майорът, избързвайки към укреплението в крайбрежните гори.