— Ашкелон — прошепна гласът в Лондон.
— Завинаги — отговори Бая. — Може би няма да успея да се свържа с теб в близките няколко дни. Отлитаме за Ню Йорк и нещата ще вървят много напрегнато.
— Няма значение. Ние се справяме прекрасно. Един от нашите току-що беше нает за охрана на Даунинг Стрийт.
— Но това е превъзходно.
— Нещо за теб, Бая?
— Все същото е. Орбитата се разширява, нещата се подреждат и избистрят. Отмъщението няма да ни избяга, приятелю.
— Никога не съм се съмнявал в това.
— Предай новините ми в Париж и Йерусалим. Кажи им да се придържат съвсем стриктно към графика. Възможно е да го задвижим неочаквано, по спешност.
— Говорих с Йерусалим тази сутрин. Главата ми е пламнала — кучият син е на границата на екстаза.
— Как така?
— Попаднал с група старши офицери от щаба на армията в ресторант в Тел Авив. Била пиянска нощ. Те страхотно харесали песните му. Поканен е на още няколко партита.
— Кажи му да бъде много внимателен. Документите му са фалшиви, както и униформата.
— Там няма друг, който умее да се прикрива тъй добре. Освен това разпозна трима от офицерите.
— Я виж ти, това е интересно — каза Бая и след известно мълчание добави: — Ако попадне в разузнаването, би станало интересно.
— Така мисли и Йерусалим.
— Но не и с цената на нашата операция, кажи му и това.
— Той и сам ще го разбере.
— Нещо ново в Париж?
— Ти нали знаеш, нашият агент там, хубавицата, спи с един депутат, близък приятел на президента. Тя е голяма лисичка. Много хитро момиченце.
— Би било по-добре, ако спеше с президента вместо с приятеля му.
— Може и да стане.
— Ашкелон — Бая даде знак за прекъсване на разговора.
— Завинаги — отговори й гласът от Лондон.
Вирджин Горда все още спеше, когато хидропланът на американските въздушни сили, допуснат от местната администрация, се плъзна по водата на разстояние две мили на юг от яхт-клуба.
Хайторн не беше поискал помощ, тъй като стандартното екипиране на хидроплана включваше надувни лодки, и сега искаше навлизането им в залива да бъде колкото е възможно по-спокойно.
Катерин Нелсън до него превключи радиотелефона си. Гласът й беше достатъчно силен, за да не го заглушат двигателите.
— Изтъкнати предводителю, само за минутка. Май сте пропуснали нещо.
— Какво? Приземихме се в Горда, какво друго?
— Може би дрехи? Оттук до нашите има две мили път. Не може да не направим впечатление с тези черни униформи. Ако си мислиш, че ще тръгна по улиците по сутиен и пликчета между две небръснати горили в бели шорти…
— Струва ми се, че ще трябва да облечем някакви дрехи преди твоята експертиза, а, Тай? — каза Пул ухилено. — Разбира се, че харесваш калните комбинезони, но ние идваме от по-издигнато общество.
И тъй, Хайторн се върна на телефона и се свърза с яхт-клуба.
— Мистър Джефри Кук, моля.
Тайръл изчака, слушайки настойчивото непрекъснато звънене от другата страна на линията. Но после портиерът се върна:
— Съжалявам, но не отговаря.
— Опитай тогава с мосю Ардисон, Жак Ардисон.
— Добре, сър. — Отново звънът остана без отговор, и отново портиерът се върна на слушалката.
— Боя се, че и тук не отговарят, сър.
— Виж, обажда се Тайръл Хайторн. Имаме проблем.
— Капитан Хайторн? Мислех, че гласът ми прилича на вашия, но отсреща има толкова много шумове, че не бях сигурен.
— С кого говоря?
— Бекдит, сър, нощният пазач. Приличен ли е английският ми, сър?
— Точно както в Бъкингам Палас — каза Тай, облекчен, че е успял да си спомни този човек. — Слушай, Бек, трябва да се свържа с Роджър, а оставих телефонния му номер в лодката. Можеш ли да ми го намериш.
— Няма да има нужда, капитане. Той е тук и попълва данните за едно момче, което се набутало за един ден в затвора заради побой. Ще ви свържа.
— Къде беше цялата нощ, момчето ми? — каза Роджър, който пиеше в бюфета. — Ти си като гущерите — измушваш се от едно към друго място, не казваш на никого, скитник такъв!
— Къде са Кук и Ардисон? — прекъсна го Хайторн.
— Всички се опитвахме да ти телефонираме в Сейнт Мартин, но ти изчезна.
— Къде са те?
— Не са на острова, момчето ми. Обадиха им се от Пуерто Рико към десет вечерта. Много налудничаво обаждане, толкова откачено, че когато стигнаха кметството, се случиха куп ненормални неща! Полицията ги закара до Себастиънс Пойнт и бреговият патрул ги отведе до хидроплана с пилот, който щял да ги върне обратно до Пуерто Рико. Това ми казаха да ти предам.
— Това ли е всичко?
— Не, оставих десерта за накрая… Казаха да ти предам, че при тях има някой си Гримшоу…