— Имаше ли друг начин да се направи?
— Не, ако сте професионалист. А вие не бихте седели в този стол, ако не сте. — Кук стана на крака, очите му бяха вперени в началника. — Сега, когато вие вероятно ще ме вербувате, бих желал да направя предложение.
— Кажете, стари приятелю.
— Не бях изцяло откровен с вас преди минути. Казах, че все още поддържам връзки със стари приятели, като водя с тях кореспонденция. По принцип е вярно, но не напълно. Всъщност по-голямата част от годишния си отпуск прекарах на островите… Те наистина ме привличат, знаете. И, естествено — продължи той, — предишните колеги и новите познати се събирахме и се отдавахме на стари спомени.
— О, съвсем естествено.
— Преди две години срещнах един американец, който знае повече за островите, отколкото аз някога съм знаел или ще знам. Разкарва двете си яхти от различни яхт-клубове от Шарлот Амали до Антигуа. Знае всяко пристанище, всяка пещера и процеп във веригата, както и би следвало да се очаква.
— Това са добри качества, Джефри, но едва ли е от хората, които…
— Моля — прекъсна го Кук, — не съм свършил. Ще изпреваря вашия скептицизъм. Той е офицер на САЩ в оставка, от морското разузнаване. Сравнително млад е, преди средата на четиридесетте, и наистина нямам представа защо е напуснал службата, но усещам, че обстоятелствата не са били приятни. Все пак той би могъл да бъде много полезен в тази операция.
Шефът на МИ-6 се облегна напред над бюрото си, като скованата му дясна ръка увисна по-назад от лявата.
— Неговото име е Тайръл Натаниъл Хайторн Трети. Той е син на професор по американска литература в университета в Орегон и обстоятелствата, принудили го да напусне морското разузнаване, бяха наистина много неприятни. Би бил много полезен, но никой във вашингтонското разузнаване не би могъл да го вербува. Опитвали се упорито, като му признавали старите заслуги, надявайки се да го придумат, но не могат да го мръднат. Той малко уважава тези хора и вярва искрено, че те не знаят разликата между истина и лъжа. Казал им е да вървят всички по дяволите.
— Боже мой! — извика Джефри Кук. — Знаели сте за отпуската ми през цялото време. Знаете дори, че съм го срещнал.
— Приятно тридневно плаване през Ливърд, придружен от вашия приятел Ардисон, кодово име Ришельо.
— Ах, мошеници!
— Хайде, офицер Кук! Случайно бившият командир лейтенант Хайторн е на път към яхт-клуба в Британска Горда, където подозирам, че ще има неприятности с резервния си двигател. Вашият самолет излита за Ангуила в 5 ч, достатъчно време да си приготвите багажа. Оттам вие и вашият приятел Ардисон ще вземете малък частен самолет до Вирджин Горда. — Шефът на МИ-6, специален отдел, излъчи една ослепителна усмивка. — Сигурно ще бъде удивителна среща.
Държавният департамент, Вашингтон
Градски департамент
Около дългата маса бяха седнали държавните секретари на страната и отбраната, директорите на ЦРУ и ФБР, главнокомандващите във военното и в морското разузнаване, председателят на съвета на началник-щабовете. Отляво на всеки стоеше неговият съветник, висш държавен служител, който имаше достъп до секретна информация. Председател на срещата беше държавният секретар. Той говореше:
— Всички сте получили една и съща информация, подобна на моята, така че можем да съкратим излишното. Сигурно има измежду вас някои, които мислят, че преувеличаваме. До тази сутрин, трябва да призная, и аз бих се причислил към тях. Сама жена, терористка, с фикс идея да убие президента и с това да даде сигнал за покушения над политическите лидери на Великобритания, Франция и Израел — изглежда твърде невероятно. Обаче в 6 ч тази сутрин ми се обади нашият директор на ЦРУ и после отново се обади в 11 ч. Така че започнах да мисля по-различно по въпроса. Бихте ли обяснили, господин Жилет?
— Ще се постарая, господин секретар — каза внушителният секретар на департамента. — Вчера нашият източник в Бахрейн, който наблюдава финансовите сделки от долината Бекаа, беше убит един час след като ни алармира, че половин милион долара са били прехвърлени в Цюрихската кредитна банка. Сумата не беше стряскаща, но когато нашият агент в Цюрих се опита да се свърже със своя собствен източник в банката, един високоплатен източник, не можа да го намери никъде. Когато по-късно отново настоял да го чуе, анонимно, разбира се, като един стар негов приятел, му казали, че човекът е отлетял за Лондон по служебна работа. По-късно нашият агент се върнал в апартамента си, където изслушал съобщение на телефонния секретар. Било от неговия източник, който, разбира се, не бил в Лондон. Той го помолил, очевидно доста отчаяно, да се срещнат в едно кафене в Дудендорф, град на двадесетина мили на север от Цюрих. Нашият агент шофирал дотам, но неговият източник не се появил.