Следващото позвъняване беше до директора на ЦРУ, чиято организация често използваше една от вилите за гости на Ван Ностранд като сигурно място за разпит на агенти и шпиони, подложени на упойващи вещества.
— … Исусе, Нилс, това е ужасно нещо! Кажи ми името на копелето. Имам хора в резерв из цяла Европа, които ще го премахнат. И не го казвам просто така — знаеш, че не обичам крайностите, — но този боклук не заслужава да живее нито ден повече! Боже мой, собствената ти дъщеря!
— Не, добри ми приятелю, аз не вярвам в насилието.
— Нито пък аз, но най-гадното насилие на земята вие сте го преживели. Толкова години под заплаха да бъдат убити? Едно дете и неговата майка?
— Има друг начин и искам просто да ме изслушаш.
— Какъв е той?
— Ще мога да ги отведа в безопасност. Това ще струва много пари, но аз, разбира се, ги имам. Въпреки това, ако използвам нормалните банкови процедури, те ще бъдат отбелязани от Европейската банкова общност и той ще научи, че съм там.
— Наистина ли заминаваш?
— Колко ли години ми остават да прекарам с моята изгубена, най-скъпа любов?
— Не съм сигурен, че те разбирам.
— Той ще научи и ще я убие. Заклел се е да го направи.
— Това копеле. Кажи името му!
— Религиозните ми разбирания не ми позволяват да го сторя.
— А какво тогава? Какво друго ти е останало?
— Пълната секретност. Всичките ми пари са тук и, естествено, възнамерявам да платя и последния долар, който дължа на страната си за данъци, но искам останалите да бъдат прехвърлени поверително, законно, в Швейцария, в която банка ти избереш. Честно, продадох имението си за двайсет милиона долара. Всички документи са подписани, но нищо няма да бъде обявено по-рано от един месец след моето заминаване.
— Молиш за толкова малко? Трябваше да искаш поне два пъти повече. Аз съм и бизнесмен, помниш ли?
— Проблемът е, че нямам време да преговарям. Моето дете умира и любимата ми тъне в отчаяние и ужас. Можеш ли да ми помогнеш?
— Изпрати ми пълномощно за нашите архиви и ми се обади, когато стигнеш в Европа. Ще направя всичко за теб.
— И не забравяй данъците.
— След всичко, което си направил за нас? Ще го обсъдим по-късно. Иди и намери щастието, ако можеш, Нилс. Господ знае, че го заслужаваш.
Колко лесно идваха думите. Ван Ностранд прелисти още веднъж личния си телефонен бележник, който винаги стоеше заключен в стоманено чекмедже в бюрото, когато не го използваше. Щеше да го отнесе със себе си. Той намери името и частния номер на следващата си цел, шефа на специалните части и тайните операции в армията на САЩ. Той беше човекът, който се гордееше толкова с това да обърква началниците си, колкото и с постигането на целите си. Осъществяваше го с такава последователност, че дори конкурентното Централно разузнавателно управление се отнасяше към него с непредубедено уважение. Неговите хора бяха инфилтрирани не само в КГБ, МИ-6 и Дьозием, но и в свещения, непроницаем Мосад. Беше го сторил с подбран многоезичен персонал, снабден с изключително добре изработени фалшиви документи, които заблуждаваха електронните скенери… и с помощта на много пътувалия, изключително информирания Ван Ностранд. Бяха приятели и генерал-лейтенантът се беше наслаждавал на много приятни уикенди в имението Феърфакс, в компанията на много надарени и услужливи млади жени, докато съпругата му си мислеше, че е в Банкок или Куала Лумпур.
— Никога не съм чувал нещо толкова гнило, Нилс! Боже всемогъщи, дъщеря ти умира, а жена ти е под смъртна опасност от толкова години! Това се казва история, приятелче! Можем да го премахнем.
— Не това е начинът, генерале, повярвай ми. След като любимото ни дете си отиде, остава само и ние да изчезнем. Да бъде убит би го направил мъченик в очите на последователите му, които са истински фанатици. Те веднага ще заподозрат жена му, защото се носи слух, че тя едновременно го ненавижда и се страхува от него. Моментално ще й се случи „инцидентът“, планиран за нея през всичките тези години.
— Минавало ли ти е през ума, че ако той се сети, че тя е избягала с теб, а той ще го помисли, ще ви преследва и двамата?
— Искрено се съмнявам в това, приятелю. Нашето дете ще умре, опасността от провал за него ще бъде премахната. Една жена може тихо да изостави могъщ политик и това не би било нищо особено. Но когато такъв човек живее двайсет години с дете, което е смятал за свое, а то не е, това би било събитие. По-спокойно ще преживее простичкото изчезване на жена си.