За щастие на Ван Ностранд, секретарят по отбраната все още не беше подал оставката си. Вследствие на което, съвсем естествено, той беше в течение на кръга на „Момиченцето-кръв“, и когато Ван Ностранд му се обади, заявявайки, че би могло да има връзка между настоящата конспирация за убийството на президента и един бивш офицер от военното разузнаване, наречен Хайторн, секретарят не се поколеба при молбата му. Това, което искаше Ван Ностранд беше едновременно просто и тревожно. Трябваше да се заобиколи нормалната процедура, а именно да се прескочи капитан Хенри Стивънс, който евентуално би попречил. Този Хайторн трябва да бъде намерен и да му бъде изпратено предупредително писмо… Светът на терористката Баярат беше съставен от агенти от най-различни страни, един свят, който човек като Ван Ностранд познаваше. И ако чрез своите посредници и информатори беше чул или научил нещо, трябваше да му помогне с всички възможни средства!
— Ало, Хауард?
— Господи, Нилс, бях изкушен да ти се обадя, но ти изрично ми каза, че не трябва. Едва ли щях да издържа много дълго.
— Най-дълбоките ми извинения, приятелю, но изпаднах в две критични ситуации: първо, нашата геополитическа криза, и другата, толкова лична и болезнена, че едва ли ще мога да говоря за нея… Получи ли Хайторн съобщението ми?
— Потвърдено е. Тайръл Хайторн е получил на ръка твоя плик в 9,12 вечерта в едно кафе на хотел „Сан Хуан“. Нашите служби го снимаха и изпратиха негативите. Сравнихме снимките чрез спектрограф. Наистина е той.
— Добре. Тогава се надявам бившият капитан да ме посети. Моля се нашата среща да донесе нещо полезно за теб.
— Няма ли да ми кажеш какво има?
— Не мога, Хауард, тъй като досегашната ни информация може да се окаже неточна и да хвърли сянка върху един честен човек. Аз мога единствено да ти кажа, че тази информация се базира на възможността Хайторн да е член на международния Алфа пазар. Разбира се, истината може изобщо да не е такава.
— Алфа пазар? Какво е това?
— Убийства, приятелю. Те убиват на най-висока цена. Все пак няма конкретно доказателство за Хайторн.
— Исусе Христе? Искаш да кажеш, че той би могъл да работи с Баярат, вместо да я преследва?
— Това е една теория, базирана на предположения, и тя би могла да бъде ужасно погрешна или трагично вярна. Ще го научим тази вечер. Ако всичко върви по плана, той ще бъде тук довечера между шест и седем. Скоро след това ще знаем истината.
— Как?
— Ще го запозная с моите данни и той ще трябва да отговори.
— Не мога да го позволя. Ще наредя имението ти да бъде охранявано!
— Абсолютно не! Защото ако е този, за когото го смятат, той ще изпрати разузнавач да огледа терена. И ако твоите хора бъдат забелязани, никога няма да се появи.
— Можеш да бъдеш убит!
— Едва ли. Моята охрана е навсякъде, а тя е много акуратна.
— Това не е достатъчно.
— То е повече от необходимото, приятелю. Все пак, ако това ще те успокои, прати една кола на пътя до външната ми врата след седем часа. Ако Хайторн си замине с моята лимузина, ще знаеш, че информацията ми е погрешна, и никога не трябва да споменаваш за нея. Ако не е погрешна, моите собствени хора ще владеят положението и ще се свържат незабавно с теб, защото аз няма да имам време да ти се обадя. Програмата ми е изключително натоварена. Това ще бъде прощален акт на патриотизъм от един стар човек, който обича тази земя като никоя друга… Аз напускам страната, Хауард.
— Не те разбирам…!
— Преди малко ти споменах, че съм изправен пред две критични ситуации. Не мога да го определя по друг начин. Две катастрофални събития, идващи по едно и също време, и макар че съм дълбоко религиозен човек, се питам къде е моят Бог?
— Какво се е случило, Нилс?
— То започна преди години, когато бях в Европа. Бракът ми се разпадаше… Ван Ностранд повтори литанията си от мъка, любов, страдания със същия ефект, който се получи при предишните му молби. — Трябва да замина, Хауард, вероятно за да не се върна никога.
— Нилс, толкова съжалявам! Господи, това е ужасно!
— Ще си изградим нов живот, моята любима и аз. Аз съм щастлив човек в много отношения и не искам нищо от никого. Делата ми са наред, пътуването ми е осигурено.
— Каква загуба за всички нас.
— Каква печалба за мен, приятелю! Най-голямата ми награда за дългите години, изпълнени със скромни постижения. Сбогом, мой скъпи Хауард.
Ван Ностранд остави слушалката и умът му веднага изтри тъжния образ на отегчителния секретар по отбраната. Остави само факта, че Хауард Девънпорт беше единственият човек, пред когото беше споменал името Хайторн. Щеше да помисли за това по-късно. За момента Ван Ностранд обмисляше решителната битка, смъртта на Тайръл Хайторн. Щеше да бъде жестока и бърза, но хирургически точна, предизвикваща най-силна болка. Първите куршуми щяха да бъдат изстреляни в най-чувствителните органи. После лицето, размазано с пистолет, и накрая нож с дълго острие в лявото око. Щеше да наблюдава всичко това, отмъщавайки за смъртта на своя любовник, падроне. И накрая, отдалеч, щеше да чуе похвалите, въздадени му шепнешком от коридорите на властта… Един истински патриот. По-добър американец никога не е имало. Какво е преживял! С всичките си останали проблеми. Никога не би го направил, ако това нищожество Хайторн не е представлявало сериозна заплаха! Да не се шуми. Не можем да позволим въпроси!