Марс несъмнено би извикал: Защо? Ние използваме за такива убийства клановете! Защо го правиш по този начин?
— Коварството на змията, падроне — несъмнено щеше да му отговори Нептун. — Аз нанасям удара, след което трябва да изчезна в храсталака, за да не бъда видян вече никога. Но трябва да има такива, които са знаели, че змията е съществувала, дори и да е била в образа на светец. Освен това твоите кланове говорят твърде много, преговарят, разсъждават твърде дълго. Най-бързият начин е да се задължат хората от върховете, хората извън подозрение, така че когато умра, да могат да ни оплакват заедно, утвърждавайки смъртта на един светец. Край! Достатъчно!
Оставаше смъртта на Тайръл Хайторн.
— Името му беше Хайторн? — попита Тайръл, изненадан от полупияния пилот, собственик на публичния дом в стария Сан Хуан. — Какво говориш, по дяволите?
— Казвам ви това, което шпионинът ми каза — отговори Алфред Саймън. Той изтрезняваше бавно пред дулата на пистолетите, насочени към главата му… — А и това, което можах да прочета на светлината в кабината на самолета. Името на куртката беше Хайторн.
— Кой е твоят контакт?
— Какъв контакт?
— Кой те нае?
— Откъде да знам, по дяволите?
— Трябвало е да получаваш съобщения, инструкции!
— Правеше го някое от моите момичета. Някой идва да провери стоката, оставя на курвата бележка и й дава няколко долара отгоре. Аз получавам бележката около час по-късно. Обичайно е, и дори не питам за подробности, понеже се отнасям добре с моите момичета, и те ми ги казват.
— Не те разбирам.
— При добра нощ коя от тези курви може да си спомни кой е бил последният, предпоследният, та дори и преди него?
— Тоя е мръднал, капитане — каза Пул.
— Капитан? — пилотът се беше наклонил на дивана. — Ти си бил голяма клечка?
— Достатъчно голяма за теб, малчо… Кое от твоите момичета ти предаде инструкциите за Горда?
— Тази, която работех одеве. Тя е едно ужасно дете, само на седемнайсет…
— Ти, кучи сине! — изрева Пул, забивайки юмрука си в лицето на сводника, като го изпрати обратно върху възглавниците с кървяща уста. — Сестра ми беше на тази възраст и аз разбих на парчета един, който се опитваше да я изнасили!
— Спри се, лейтенант! Нас ни интересува информация, а не моралът.
— Много ме ядосват хора като това нищожество.
— Разбирам те, но точно сега търсим нещо друго… Ти попита дали съм капитан, Саймън, и отговорът е да, капитан съм. Свързан съм също с вашингтонското разузнаване, с върховете. Това отговаря ли на въпроса ти?
— Можеш ли да ме отървеш от тях?
— Можеш ли да ми предложиш нещо, за да ме накараш да опитам?
— Добре… добре. Повечето от моите мисии изпълнявам през нощта и винаги от една и съща писта, между седем и осем часа. Един и същ авиодиспечер ми дава зелена светлина, за да излетя. Никога не се сменя, той винаги е същият.
— Как се казва?
— Те не си казват имената, но той е умен, със силен писклив глас и кашля много. Винаги работи с мен. Дълго време си мислех, че е просто съвпадение, после реших, че е по-добре така.
— Искам да говоря с момичето, което ти даде съобщението за Горда!
— Човече, ти се шегуваш. Вие ги разгонихте! Те няма да се върнат, докато външната врата не бъде поправена и всичко не започне да изглежда нормално.
— Къде живее тя?
— Къде живее? Къде живеят всички те? Тук някъде. Имат прислужници, които чистят стаите им, перат ги и им готвят хубави гозби. Нека да сме наясно, голяма клечко. Аз също съм бил офицер и знам как да си поддържам хората в добра форма.
— Искаш да кажеш, че ако вратата не бъде сменена…
— Те ще стоят настрана. Ти не би ли постъпил така?
— Ей, човече…
— Не се хаби — каза лейтенантът. — Имаш ли инструменти тук, майсторе на курвите?