— Дом Кювие — каза женски глас, отдалечен на три хиляди мили.
— Полин?
— А, мосю, вие сте нали? Саба?
— Това е едно от нещата, за които смятам да питам. Защо тя не беше на Саба?
— О, аз питах и мадам каза, че никога не ви е споменавала Саба. Сигурно сте се объркали. Чичо й се премести на един съседен остров преди повече от година. Предишните му съседи бяха станали твърде любопитни, твърде настоятелни, а тя не видяла смисъл да — как го казвате вие? — да ви обяснява, тъй като е отлитала веднага за Париж и е знаела къде да ви намери, като се върне.
— Това е едно много удобно обяснение, Полин.
— Мосю, вие не сте изпълнен с ревност — не, не може да бъде, защото няма причина! Вие сте винаги в сърцето й, знам това.
— Искам да говоря с нея. Веднага.
— Тя не е тук, знаете това.
— В кой хотел е отседнала?
— Не е в хотел. Мадам и мосю са на една яхта в Средиземно море.
— Яхтите имат телефони. Кой е номерът й?
— Не знам, повярвайте ми. Мадам ще ми се обади след час, тъй като трябва да подготвим партито за следващата седмица. Очакваме швейцарци от Цюрих. Те ядат други неща, немска кухня, нали разбирате.
— Трябва да говоря с нея!
— Разбира се, мосю. Оставете ми номера си и аз ще й кажа да ви се обади. Или ми се обадете пак, за да ви предам нейния. Не е проблем.
— Така ще направя.
Яхта в Средиземно море, а телефонният й номер не е оставен в Париж, в случай на критични ситуации? Коя е била жената, която се е качила на самолета на Саймън в Сейнт Бартелеми? До каква степен тези, които знаеха за Амстердам, ще се опитат да го подлудят? Някаква жена, облечена като Доминик, е вмъкната в тази луда мозайка!… Или се лъжеше? Беше се лъгал в Амстердам? Ако е така, лъжите трябваше да спрат.
Тайръл затвори телефона с все още трепереща ръка, решен да се обади на Хенри Стивънс във Вашингтон. Фактът, че някой, който и да е той, беше заобиколил шефа на морското разузнаване, за да стигне до него, говореше нещо, но Хайторн не можеше да мисли какво беше то преди три часа следобед. Би могъл да изчака, докато Стивънс му се обади в хотела „Исла Верде“. Той сигурно щеше да го направи, а можеше и вече да го е сторил. О, Исусе, Кати! Беше забравил за нея, а още по-лошо, беше забравил Пул. Тайръл набра веднага.
— Къде бяхте вие двамата? — извика Нелсън. — Ужасно се разтревожих. За малко да звънна до консулството, във военноморската база, дори на твоя приятел Стивънс във Вашингтон.
— Не му се обади, нали?
— Нямаше нужда. Той звъня три пъти от четири часа тази сутрин.
— Ти си говорила с него?
— Ние сме на един етаж, не помниш ли? Практически си говорим на малки имена.
— Не си му казала нищо за съобщението, което получих миналата нощ…
— Стига, Тай — запротестира Кати. — Знам да пазя тайна. Разбира се, че не съм.
— Той какво каза? Ти какво му каза?
— Той искаше да знае къде си, естествено, и естествено аз му казах, че не знам. След това попита кога ще се върнеш и му дадох същия отговор. Тогава избухна и ме попита дали изобщо знам нещо. Казах, че съм научила нещо за „непредвидени обстоятелства“… но той реши, че не е смешно.
— Вече нищо не е смешно.
— Какво стана? — попита майорът тихо.
— Открихме пилота и той ни заведе до следващия от веригата.
— Значи напредвате?
— Не особено. Човекът беше убит, преди да стигнем.
— О, господи! Вие добре ли сте? Кога се връщате?
— Веднага щом можем.
Хайторн натисна вилката, прекъсвайки линията. Изчака няколко секунди, събирайки мислите си, една от които изцяло го бе погълнала. Висока жена в бяло със симпатично лице и тен — излетяла от Сейнт Бартелеми и кацнала в островната крепост на падроне… В света, който той беше напуснал и в който сега се беше върнал принудително, съвпадения не съществуваха. Поява на една личност вместо друга, при това съвпадаща до секунди, беше изключена!… О, Исусе, той се побъркваше! Спри! Стегни се, блокирай болката! Имаше и друго, което доста сериозно го смущаваше — бележката от един непознат, който щеше да му позвъни в три часа следобеда. Съсредоточи се!… Доминик?… Съсредоточи се!
Той вдигна телефона и набра Вашингтон. Секунди по-късно Хенри Стивънс беше на линия.
— Майорът от въздушните сили каза, че не знаела кога си тръгнал, къде си и кога ще се върнеш. Какво става, по дяволите?
— Ще имаш пълен рапорт по-късно, Хенри. Засега ще те запозная с четири имена. Искам всичката информация, която можеш да събереш за тях.
— Колко скоро?
— До един час.
— Ти си луд.
— Може да са близки до Баярат.
— Дадено. Кои са те?
— Първият е някакъв, който се нарича Нептун, господин Нептун. Общо описание: висок, представителен, прошарена коса, да кажем на около шейсет.