Тя го беше предала!
В Централното управление на полицията в Сан Хуан, в отдела за убийства, жената на убития авиодиспечер, някоя си Роуз Корнвал изпълни цяло представление за полицията на Пуерто Рико. Тя беше твърда и смела въпреки трагичната загуба, която я разтърсваше… Не, не, тя не можеше да помогне. Нейният любим съпруг нямал врагове, защото бил най-милият, най-любезният човек, на когото добрият Господ някога е давал живот. Попитайте пастора. Дългове? Не. Живеели добре, но винаги според бюджета си. Навици като хазарт в казиното? Рядко, и то само на машините за по двайсет долара. Наркотици? Никога. Той рядко взимал дори аспирин и намалил цигарите до една на ден след ядене. Защо са дошли от Чикаго в Пуерто Рико преди пет години? Тук имало много по-приятен стил на живот, климатът, плажовете, Дъждовната гора — те обичали да се разхождат с часове из нея. Нямало го ужасното напрежение на чикагското летище.
— Сега може ли да си отида? Искам да остана сама за малко, докато извикам нашия свещеник. Той е чудесен човек и ще уреди всичко.
Роуз Корнвал беше придружена от полицаи до Исла Верде, но тя не се обади на свещеника си. Вместо това позвъни на един телефон в Маягуез.
— Слушай, кучи сине, прикривах ви мръсотиите, а сега си искам своето.
Телефонът в апартамента на хотел „Сан Хуан“ иззвъня, докато Катерин Нелсън четеше във вестника за убийството на летището. Тя се пресегна бързо и вдигна слушалката.
— Да?
— Стивънс е, майоре. Искам да говоря с Хайторн. Предполагам, че е там, тъй като говорих с него преди час и половина.
— Да, той ме предупреди. Сега е под душа. И двамата са под душа, и сигурно ще останат дълго там. Това място мирише на порове.
— На какво…?
— Били са в публичен дом, капитане.
— Какво?
— Вие се повтаряте вече, сър?
— Изкарай го оттам! Той поиска спешно тази информация.
— Надявам се, че няма да го шокирам. Изчакайте, моля — Нелсън мина през спалнята на Хайторн и спря до вратата на банята. Там се поколеба, после я отвори, за да намери един гол Тайръл, бършещ се с голяма кърпа.
— Съжалявам, че досаждам, капитане. Вашингтон на телефона.
— Някога да си чула, че трябва да се чука?
— Не и когато душът е пуснат.
— О… забравих.
Загърнат в кърпата, Хайторн мина бързо покрай нея, запътен към телефона в спалнята.
— Какво откри, Хенри?
— За „Нептун“ почти нищо…
— Какво значи почти?
— Компютрите за южното полукълбо познават само един такъв. Преди години е имало някакъв Нептун в Аржентина, подготвял е генералски преврат там, но го научих само като слух за някакъв чужденец с такъв прякор, близък до силните на деня. Подобно е положението с Марс.
— Ингерсол?
— Чисто нов, Тай, но за Пуерто Рико си прав. Той лети до там три-четири пъти годишно, за да обслужва клиенти. Съвсем законно.
— Само дето той е клиентът — каза Хайторн.
— Какво искаш да кажеш?
— Няма значение. Ами диспечерът Корнвал?
— Тук е малко по-интересно. Бил е ръководител на секция на летище О’Хара, умно момче, печелещо прилични пари, но не и богаташ. Все пак след малко ровене се разбра, че жена му е притежавала част от една стара чикагска месарница. Не е като Делмонико, но е една от най-популярните в този район на града, а тя, разбирай те — продала частта си за доста по-малко, отколкото е струвала, когато са се преместили в Пуерто Рико. Получавали са един приличен годишен доход от някакъв ресторант.
— Което повдига нов въпрос — прекъсна го Тайръл. — Откъде са взели пари да си купят дялове в ресторанта?
— Има още един въпрос, който е свързан с това — каза Стивънс. — Как може един авиодиспечер в Сан Хуан, където заплатата не може да се сравнява с тази в Чикаго, да си купи къща за шестстотин хиляди долара на брега на Исла Верде? От ресторанта едва ли би могъл да осигури и една трета от тези пари.
— Исла Верде..?
— Плажът в по-хубавата част на градчето…
— Знам, там сме отседнали. Нещо друго за семейството?
— Догадки, нищо конкретно.
— Кажи ги, ако обичаш.
— Авиодиспечерите се подлагат на редица изпитания, за да бъдат проверени дали могат да се справят с работата. Корнвал е бил сред елита — студен като лед, бърз и методичен, — но явно е предпочитал нощните дежурства, настоявал е за тях, което е твърде необичайно.
— Същото е направил и тук. По такъв начин моят източник се е запознал с него. Какво казаха от Чикаго?
— Че бракът му е бил разбит, без шанс за оправяне.
— Но явно не е бил, след като пристигат тук двамата и купуват имот за шестстотин хиляди долара.
— Казах, че това са догадки, не факти.
— Освен ако информацията не показва, че той не се интересува от жени.