— И не се ли страхуваш?
— От какво?
— От тайните на Великата майка? Тогава да вървим!
На северната страна на светилището в пода тъмнееше огромен отвор с дебела колона в центъра. По окръжността й спирално се виеше каменна стълба. Слабо осветеният проход водеше в храм с украса, каквато Таис не бе виждала. От двете страни на прохода на широки кирпичени скамейки бяха гъсто поставени естествени рога на исполин-ски бикове — диви говеда, извити остро, с доближаващи се към върха вертикални краища. В квадратното ниско помещение на светилището празните места между груби полуколони от червена теракота бяха украсени с великолепно направени глави на бикове от камък или глина с истински рога. Рога от глави на бикове стърчаха на западната стена нагоре, както на дивите говеда, на северната — бяха превити надолу, а на източната — широко разпрострени с хоризонтално извити върхове като на дивите бикове в Месопотамия. Странно зловещо, дори страховито впечатление правеше това светилище от незапомнени времена. Огромни рога стърчаха навсякъде: по невисоки, малки стълбове с квадратно сечение и по дълги скамейки, затруднявайки движението из храма. По най-близките до входа стени с червена охра бяха очертани контурите на бикови фигури. Между главите на биковете бяха прикрепени изваяния на женски гърди с кървавочервен цвят, в зърната на които, кой знае защо, бяха поставили клюнове на черни грифони или озъбени черепи на белки. Зад първото помещение се намираше второ, по-малко, с островърха ниша на северната стена. Три рогати глави на бикове, отвесно разположени една над друга, бяха увенчани с фигура на летяща над тях богиня, широко разперила ръце и крака. От двете страни на нишите червенееха два прохода.
Рогата развълнуваха Таис и изведнъж ярък спомен просветна в паметта й. Същите символи, само че каменни, увеличени в титанични размери, отбелязваха свещените места на Крит. Атинянката бе видяла в една от добре запазените фрески изобрежение на светилище, много приличащо на това, в което беше сега. Там също различни по размери рога отделяха някакви части на стая за жертвоприношения, изобразена на фреската. Но тук естествените рогове на диви бикове изглеждаха особено зловещи и по сила на въздействието не отстъпваха на исполинските каменни рога, които се издигаха изпод земята на Крит. Таис съвсем ясно разбра дълбоката връзка между прастарата религия на Великата майка в Азия и вярата на нейните деди от Крит. Скулптурите на биковете в светилището изглеждаха особено страшни. Те не приличаха на критските великани с тъпи муцуни, с високи, устремени нагоре рога.
Биковете на най-старото светилище се изобразяваха с наведени ниско глави, с грамадни рога, насочени напред. Те или се сближаваха над челото със заплашително завити нагоре върхове, или пък бяха широко разделени и извити като криви ножове. Без съмнение това беше друга порода й атинянката помисли, че с тези страшни същества, сякаш устремени в бой, едва ли успешно би се извършвала свещената критска игра с бикове.
Главната жрица се спря и се ослуша. Дълбоки ниски ритмични звуци от хипат — крайните струни за най-нисък тон в китарите — долитаха отдалече, примесени с гласове, стонове и викове на жени. Сърцето на Таис тревожно затуптя в предчувствие на нещо ужасно. Жрицата вдигна от една рогата колонка факел, запали го от тлеещите на жертвеника въглени и тръгна по левия проход. Още един дълъг, тъмен като подземие коридор и Таис се намери в просторно здание на височината на храмовата градина.
Таис не разказа никога и на никого за видяното тук, макар че всеки миг остана в паметта й завинаги. В Египет я бяха поразили фреските в Подземието на мъртвите изобразяващи Тиау, или Пътеката на нощното слънце — адът на египтяните, намиращ се на обратната, невидима страна на луната. Но това бяха само изображения, а тук, в храма, който съперничеше по древност с каменното огледало, необичайните образи на Великата майка също с давност от десетки хилядолетия ставаха наяве, изпълняваха се от живи хора.
Укрепнала от напитката на Рея, Таис издържа зрелището докрай. Всичките четири степени от невероятни действия преминаха пред очите й, като постепенно се изясняваше техният съкровен смисъл. Корените на Земята-Гея и всичко, което живее върху нея, се спускат в бездната на хаотични вихри, които беснеят под Тартара в ужасния мрак на Ереб. Също като тези корени и душите се извисяват от тъмнината на първобитните чувства и като вихри се извиват в лоното на Кибела. Тези чувства, мракът и страховете трябва да бъдат преживени, за да се освободят от тяхната скрита власт, като пускат на свобода пред очите на жените едновременно жертвите и участниците във великото сливане с корените на цялата природа в образа й на Ананке — неизбежната необходимост. Но разбирайки смисъла на древните обреди, Таис не можеше да ги приеме. Много различни бяха стремежите на Урания от тъмната власт на Кибела-Анаитис.