— За Великата майка между смърт или живот разлика нямала!
Таис нерешително погледна своята робиня. Тя стоеше бледа като варосана стена, наведена напред и заслушана в разговора.
— Внимавай, За-Ашт, ти искаше да служиш в храма. Сега се представя случай и аз те освобождавам. Не те заменям и не те давам. Следвай само собственото си желание!
Финикийката падна на колене пред Таис, целувайки ръката й.
— Благодаря ти, господарке!
За-Ашт се изправи горда и стройна и добави:
— Идвам.
— Вземи си нещата и дрехите — напомни й Таис.
— Няма нужда! — каза старшата и подтикна финикийката към Адрастея. За-Ашт леко се дръпна, но черната жрица я хвана през кръста и я поведе в тъмнината на коридора. Жриците сториха път и тази, която държеше за косите вързаната, я ритна с крак в гърба. Вратарката влетя в стаята и се просна по лице върху окървавения килим. Вратата хлопна. Настана тишина. Войниците стояха объркани, докато един от тях не вдигна падналата, разряза ремъците на китките и приглади увисналите връз челото й коси.
— Седни, Ерис — ласкаво каза Таис. — Дайте и вино!
— Какви странни имена — възкликна лохагосът: — беда, отмъщение, раздор.
— Аз чух да наричат две други Налия и Ата: демон и безумие — каза Таис. — Очевидно на всички черни жрици се дават страшни елински имена. Така ли е, Ерис?
Вратарката мълчаливо наведе глава.
— Правете носилка, ще отнесем Ликофон — прекъсна лохагосът настъпилото мълчание.
— Трябва да го оставите тук — възрази Таис.
— Не! Главната им началничка може да промени решението. Трябва да отнесем тесалиеца по-далече оттук. Но как да те оставим сама, господарке Таис?
— Аз имам нова прислужница.
— Тя ще те заколи като Ликофон и ще офейка.
— Няма къде да офейка. Тя спаси вече два живота, като излагаше своя.
— Виж ти! Герой момиче! И все пак ще оставя двама стражи на верандата — каза началникът.
Войниците се отдалечиха. Таис затвори храмовата врата с две резета и се зае да почиства изцапаната с кръв стая. Ерис, посъвзела се от вцепенението си, помагаше в стъргането и миенето. Без да обръща никакво внимание на съвършената си голота, тя на няколко пъти изтича до цистерната за вода и успя да се измие, яростно триейки мръсотията от пребиваването си в нечистата ниша при решетката. Съмна се. Уморена от събитията, хетерата затвори веднага входната врата и дръпна тежката завеса на прозоречната решетка, след това посочи на Ерис второто легло в стаята, защото постелята на финикийката бе изцапана с кръв.
Таис легна и се изпъна хубаво, като от време на време поглеждаше Ерис, седнала неподвижно на края на леглото, съсредоточено и очакващо втренчена в далечината с широко отворени очи. Сега хетерата разгледа своята нова „придобивка“. „Изглежда, че е меласхрома — чернокожа — мина през ума на атинянката, — не, тя просто е мелайна, много тъмнобронзова, с примес от африканска кръв.“ Черната жрица, без мрежа, без гривни, пояс и нож, се оказа съвсем млада жена с големи сини очи, в които все още тлееше тъмно упорство като у другите жрици. Косите й се виеха на ситни къдри, кръглите бузи изглеждаха нежни като на дете. Само твърде пълните полуотворени устни и очевидният за Таис отпечатък на голяма чувственост в цялото й младо и вече по женски силно тяло говореха, че тази млада девойка наистина е могла да бъде черна служителка на Нощта и на Великата майка.
Гледайки синеоката тъмнокожа Ерис, Таис си спомни за етиопките със сини очи, които бяха високо ценени в Египет и произхождаха от много далечна страна откъм горното течение на Нил. Възможно беше освободената вратарка да е дъщеря на такава негърка и на мъж със светла кожа.
Атинянката стана, отиде при Ерис и я помилва по гърба. Черната жрица трепна и изведнъж така силно се притисна към Таис, че тя едва не падна и прегърна с ръка Ерис през кръста.
— Ти като че ли си от камък! — учудено възкликна Таис. — Всички ли сте такива?
— Всички! Каменно тяло и медно сърце! — изведнъж каза девойката на завалено койне.
— О, ти проговори! Но имаш сърце на жена, а не на ламя! — каза Таис и целуна Ерис. Жрицата се разтрепера и едва-едва изхлипа. Таис й шепнеше успокоителни думи и я караше да легне и да спи. Девойката посочи вратата, сложила пръст на устните си. Таис разбра, че тя трябва да се промъкне до решетката за някаква много важна вещ, докато там не са приковали друга вратарка. Хетерата и черната жрица безшумно открехнаха вратата, Ерис се ослуша и се шмугна в непрогледната тъмнина. Тя се върна, старателно затвори резетата. В ръката й блестеше златната дръжка на свещен кинжал на жриците на Нощта. Ерис коленичи и сложи кинжала в краката на Таис, след това докосна с него очите си, устните и сърцето си. Няколко мига по-късно Ерис вече спеше, свободно проснала се върху покривката, с полуотворена уста. Таис й се полюбува известно време и сама потъна в здрав сън.