Александър дал три дена почивка на своята армия, изминала вече не една хилядница стадии. Конните разезди довеждали пленници. Разузнавачите донасяли за огромно натрупване на вражеска конница, сгъстила се като облак само на няколко парасаига. Александър не бързал. Той искал да нанесе окончателен удар на цялата персийска армия, а не да преследват по безкрайните равнини отделни нейни отреди. Щом Дарий не разбрал, че е трябвало да даде решително сражение още на Ефрат, щом по примера на прадедите си се надявал на многочислените си пълчища — толкова по-добре. Това сражение щяло да реши съдбата им. Всеки случай — на македонците, защото едно поражение означавало гибел на цялата армия.
— Нима не беше възможно да се отстъпи — запита внимателно слушащата хетера. — Че нали десет хиляди елински воини са се спасили приблизително от същите тия места?
— „Анабазис“ на Ксенофонт ли имаш пред вид? — Тогава гръцките наемници са отстъпвали, без да са били обкръжени от врагове, освен това също тъй многобройни, както персите при Гавгамела.
— Значи, опасността е била голяма?
— Много. В случай на поражение — смърт или робство за всички ни.
Огромното струпване на конница пред лагера на македонците изумило и изплашило и най-опитните войници. В далечината като сиви призраци се мяркали бойните слонове, които македонците за първи път виждали. Блестяла на слънцето позлатената броня и копията на „Безсмъртните“ — личната гвардия на Дарий, яздещи в тясно сгъстен строй на удивително високи коне. По пъстрите дрехи опитните хора разпознавали партяните, согдианците, бактрийците, дори скитите-масагети, дошли отвъд голямата река в Азия Оксос. Изглеждало, че пълчището ще връхлети като буря и под копитата на безбройните коне дръзката армия, осмелила се да нахлуе толкова далече в чуждата страна на границата на степите и лабиринта от хребети, ще намери своята гибел.
Привечер духнал вятър, цялата равнина потънала в мъгла от червен прах и страхът още повече завладял македонците. На военния съвет Парменион, командир на цялата конница, и другите военачалници замолили Александър да нападне през нощта, когато персийската конница нямала да има надмощие над македонската пехота. Александър отклонил предложението и определил боя веднага след развиделяване, но не преди да се нахранят войниците. Птолемей Подкрепил приятеля си, макар че великият стратег, дори и сам да останел, бил непоколебим. Той си легнал и бързо и дълбоко заспал. По-късно Хефестион разказал на Леонтиск за доводите на Александър. Пълководецът виждал и чувствувал, че страхът все по-силно овладява войниците, но не направил нищо, за да го разсее. Александър показал необичайно за него спокойствие. Той знаел, че човек е най-опасен за врага си именно когато е изплашен, но многогодишната тренировка и военна дисциплина го карат да пази мястото си в редиците на другарите. Армията знаела какво ще стане в случай на поражение. Това заменило на Александър и пламенните речи, и големите обещания.
През нощта, когато хората не чувствуват общата поддръжка, не виждат пълководците, страхът можел да бъде от полза за персите и да разстрои оня отчаян боен устрем, с който се отличавали пехотата и конниците на македонците. Пресмятанията на Александър напълно се оправдали.
Огромната армия на Дарий, неизпробвана в сражения, несплотена от задружни боеве, когато атакувала македонците, създала в центъра невероятна блъсканица и хаос. Лявото крило на Александър под началството на Парменион, където се сражавал и Леонтиск със своите тесалийци, било притиснато от персийската конница, разкъсано на две и частично отстъпило до временните укрепления на македонския лагер. Два пъти Парменион молил за помощ, Александър не се отзовал. Леонтиск усетил, че идва краят. Тесалийските конници, решили скъпо да продадат живота си, се сражавали отчаяно, отбивайки натиска на кавалерийските сили на персите. Яките широкогръди тесалийски коне яростно хапели степните коне, блъскали ги и ги удряли с копитата си. В това време в центъра на сражението при страшна суматоха македонската пехота — фалангата, стъпка по стъпка напредвала и се врязвала като клин в масата на противника, толкова плътна, че Дарий не могъл да използува нито слоновете си, нито колесниците си със сърповидните ножове, предназначени да покосяват враговете при бърз ход. Александър също не могъл да вкара в боя своята тежка конница — хетайрите — и вече възседнал Буцефал, което обикновено означавало атака, бил принуден да изчака без да отговаря на призивите на Парменион.