Най-после фалангата сполучила дълбоко да се вреже в центъра. Леката персийска конница отстъпила надясно и в образувания пробив ударили хетайрите. Те разгромили „Безсмъртните“ и пак, както в битката при Исос, вече били съвсем близко до обкръжението на персийския цар.
Аргироаспидите, Сребърните щитове, оправдавайки бойната си слава, в галоп връхлетели върху отслабналия персийски строй. Отбрани хора, всички изключително силни, щитоносците стремително ударили противника с щитовете си. Персите разстроили своя строй, открили незащитените си страни за мечовете на македонците.
Дарий, като видял пробива на хетайрите, препуснал с колесницата си далеч от центъра на боя. След него обърнали гръб и „Безсмъртните“. По фланговете сражението продължавало с неотслабваща ярост. Александър с част от хетайрите си пробил път до Парменион на лявото крило и веднага подобрил положението на тесалийската конница на Леонтиск. Рамо до рамо с необуздания в боя Александър Леонтиск притиснал и отблъснал противника.
В облаците прах никой не забелязал постепенното отстъпление на персите. Изведнъж всички те се втурнали да бягат. Конницата бяга много по-бързо от пехотата. Някъде на десния фланг тракийци и планинците агриани на Александър все още се сражавали с налитащите согдианци и масагети, а главните сили на персите вече бягали на югоизток покрай лявото крило на македонската армия. Александър заповядал на Парменион и Леонтиск като най-изморени от боя да останат на бойното поле да прибират ранените и плячката, а сам с част от резерва се спуснал да преследва бегълците. Изтерзаните от страшната битка войници имали сили да ги гонят само до реката. Пълководецът лично спрял потерята, която, макар и да не унищожила отстъпващите, все пак ги накарала в паника да захвърлят всичко, което малко или много тежало на конете. Военната плячка се оказала по-голяма, отколкото при Исос. Освен ценностите и оръжието, дрехите, палатките и великолепни тъкани македонците за първи път пленили бойни слонове, колесници със сърповидни ножове, шатри от бяло кече, богато украсени със сребро.
След петчасов отдих без да даде време да се отпразнува победата, Александър се устремил на юг, Като заповядал на Парменион да го следва с целия огромен обоз и пленниците. Тогава Леонтиск припаднал от изтощение. Но Дарий не тръгнал на юг към големите градове на царството си, а избягал на североизток в планините. Повторно Александър попаднал на изоставената му колесница и оръжие, но не тръгнал да го преследва из лабиринта планински вериги и клисури, а свърнал на юг към Вавилон, Суза и Персеполис, дал на армията няколко дни почивка и разпределил плячката. Изпратили Птолемей с отряд за разузнаване и тогава той помолил Леонтиск да изпрати някого за Таис.
— Парменион искаше да ме остави на почивка в лагера на ранените, но аз сам дойдох!
Таис се приближи. Конниците допряха колене. Прегръщайки могъщите рамене на Леонтиск, тя го притегли към себе си за целувка. Началникът на, конницата бързо се озърна и леко се смути, срещнал шеговитата усмивка на атинянката.
— От Ерис ли се страхуваш?
— Смешно е, но ти си права! Погледът й е така втренчен и безсърдечен, че в душата ти се поражда нещо такова, което не е страх, но…
— Кажи си: опасение — засмя се Таис.
— Точно така! Не се страхувам от кинжала в прическата й и от изящното ножче за разпаряне на корем, което тя крие в гривната си, страхувам се от нея самата.
— А аз се страхувам само, че тя ще се умори от пътуването на кон, с което не е свикнала.
— Ти винаги се грижиш за робините си повече, отколкото те за тебе!