— Кой те насочи тук, в Лугалгира?
— Твоят герой — тесалиецът Леонтиск. Колко е влюбен в теб, мила Таис!
— Знам, но не мога да му отвърна със същото. А той е съгласен на всичко, само да е край мен.
— На тия условия ще са съгласни още хиляди мъже. Ти все хубавееш и може би никога не си била толкова красива.
За голямо учудване на Хезиона Таис избухна в плач.
В голямата тронна зала на Южния дворец от тъмносини глазурени тухли с орнаменти във вид на жълти стъбълца Александър председателствуваше съвета на военачалниците. Току-що пристигналият Птолемей, едва смогнал да измие потта и праха от знойния път, докладваше за взетите съкровища в предалата се без бой Суза. Освен сребро, злато, скъпоценни оръжия в Суза се пазели статуи, които Ксеркс донесъл от разграбената Елада, и известната атинска бронзова група на тираноубийците Хармодий и Аристогитон. Александър заповяда незабавно скулптурата да се изпрати в Атина. Тази двойка мощни войни, пристъпили заедно напред с вдигнати мечове, в продължение на хилядолетия занапред ще вдъхновява скулпторите като символ на бойно братство и вдъхновена целеустременост.
Птолемей оставил съкровищата на място под охраната само на свия отряд, твърде малочислен, за да се сражава в открита степ, но достатъчен, за да защити плячката в укрепения град. Петдесет хиляди таланта лежали в Суза — толкова сребро рудниците в родината на Александър можели да добият едва за половин век. Но по сведения на персите главната газафилакия — хазната на персийската държава — е събрана в областта Парса, столицата на царете от династията Ахемениди, наречена от гръцките географи Персеполис. В Парса нямало струпване на голяма войска, Дарий все още се намирал на север.
Александър действуваше както винаги светкавично. Той заповяда в седемдневен срок да се съберат най-добрите отряди на конницата, а пехотата след три дни да потегли за Суза. Незабавно да изпратят обози с продоволствие. Главните сили и целият обоз под командата на Парменион трябва да го последват, без да бързат. Според уверението на вавилонците горещината ще намалее след няколко дни. В долините на Суза и Парса прохладната зима е най-доброто време за походи. Храна за конете и вода има навсякъде в изобилие. Александър много строго заповяда цялата многохилядна маса придружаващи армията артисти, художници, жени, слуги и търговци да остане във Вавилон. Да не е посмял някой да тръгне след челния отряд. Едва след като потеглят на път главните сили и обозите на Парменион, неизбежните спътници на войската имаха право да тръгнат за Суза и Персеполис.
След съвещанието Александър се упъти към храма Мардук, където жреците на древните богове на Вавилон бяха устроили в негова чест свещенодействие. Великият победител седеше на почетния трон до върховния жрец, човек на средна възраст, с дълга и тясна грижливо поддържана брада.
Процесия от жрици в червени одеяния, толкова леки, че при най-малкото подухване приличаха на избухвания на прозрачни пламъци, носеха на главите си златни съдове, от които се виеше ароматен син, дим.
Александър изглеждаше уморен и мрачен. Върховният жрец повика със знак един млад служител при храма, който добре говореше койне, за да превежда.
— Победителю, на царете, обърни благосклонен взор към онази, която върви напред, носейки сребърно огледало. Това е дъщеря от много знатен род, по-благороден, отколкото Ахеменидите. Тя представя Шаран — приближената на богиня Ищар.
Александър преди това бе забелязал високата девойка с чудна бяла кожа и тънки като змии черни коси, стигащи почти до петите. Той кимна на жреца, откъсвайки се от мислите си, и жрецът се усмихна многозначително с подмазване.
— Кажи една дума на пожелание, победителю и господарю! И тя още тази нощ в часа на прилепа ще те очаква върху разкошното ложе на славната Ищар в горните стаи на храма. Ще те заведат… — жрецът млъкна, забелязал отрицателния жест на Александър.
— Нима любовта на благородната служителка на Ищар не те привлича? — каза жрецът след кратко мълчание, явно излъган в очакванията си.
— Не ме привлича! — отговори македонецът.
— Прости, господарю, ако се осмеля да попитам нещо непозволено поради непознаване на твоите божествени пътища… — жрецът млъкна в колебание и преводачът спря, сякаш се препъна.
— Продължавай, аз не наказвам за неуместни думи — каза Александър, — ние с теб сме от различни народи, затова е още по-важно да се разберем един с друг.