— Птолемей както винаги е прав, но не съвсем. Ксеркс премина през цяла Атика сред разрушения и пожари и изгори Акропола. На следната година неговият сатрап Мардоний дойде в Атина и изгори това, което бе оцеляло от Ксеркс. Птолемей е прав — Мардоний опожаряваше и разрушаваше предимно храмове, стои и скулптурни и картинни галерии. Но моите съотечественици не се заеха нищо да възстановяват: съборените стени, почернелите колони, изпочупените статуи, дори главните от пожарищата, стояли дотогава, докато персите не били изгонени от Елада. Черните рани на нашата прекрасна земя са затвърдявали тяхната ненавист и ярост в боевете с азиатските завоеватели. И в битката при Платея те ги разбиха — след дълги тридесет години! И тогава се появили Перикъл, Аспазия, Фидий и бил създаден Партенонът!
— Ти искаш да кажеш, че не само прекрасното, но и гледката от неговото поругаване укрепва душата на народа? — запита Александър.
— Точно така, царю! — отговори Таис. — Но само в този случай, когато народът, създал красотата на своята земя, събрал прекрасното, разбира от какво е бил лишен!
Александър потъна в мълчание.
Конете, като че ли предчувствувайки близкия край, се поободриха и буйно запрепускаха по пътя, който се спускаше в гъста гора. Дебелината на старите дъбове показваше, че гората открай време е била под охрана, понеже защищаваше равнината на Персеполис от северните ветрове. А когато тя свърши, отпред в плоската равнина се показаха белите грамади на дворците в Персеполис, които личаха отдалече. Построени върху високи платформи, те като че ли плаваха над земята сред множество малки градски сгради. Дори от голямо разстояние личеше как светеха на слънцето покривите от чисто сребро. Пътят се спусна още по-ниско. Отдясно и отляво се заредиха обработени ниви, грижливо напоявани от планински ручеи. Мирни земеделци, по-скоро роби на царското стопанство, оряха земята с едри черни биволи, със завити навътре рога, апатични и бавни.
Пехотинците и стрелците продължиха бегом, стараейки се да не изостанат от конницата. Войската се разгъна на широк фронт. Разбили се на малки отряди, македонците се провираха през лабиринта от оросителни канали, градини и бедни къщи на градската покрайнина чиито жители или бяха избягали, когато ги видяха, или се криеха, където им попадне. И така планът за внезапно завземане на Персеполис успя. Никой от персите не подозираше за приближаването на големи македонски сили. Затова Александър не се зае да измисля някакъв план за сражение и боен строй, предостави цялата инициатива на началниците на отрядите и дори на стотниците. Лично той с най-издръжливите хетайри и тесалийци препусна към центъра на града при съкровищницата, за да не даде възможност на пазителите да укрият среброто, златото, скъпоценните камъни, пурпурната боя и благоуханията.
Докато из вишневите и прасковени градини пехотинците бяха започнали бой с набързо притекли се войници от слабата персийска охрана на града, покритите с кал от пот и прах конници се устремиха към издигащите се на високи платформи дворци.
Леки, бели, покрити с тънки браздички колони, високи по четиридесет лакти, се възправяха като същинска гора, която криеше тайнственото обиталище на персийските владетели. Стрелци и няколко десетки „Безсмъртни“ от елитната царска охрана в блестящи позлатени брони защищаваха стълбището, което водеше до вратата на Ксеркс в северния ъгъл на дворцовата платформа. Голяма част от тия храбри войници бе загинала при Гавгамела, друга част бе отишла с Дарий на север. Останалите в Персеполис бяха много малко, за да окажат някаква съпротива на бесния напор на най-отбраната македонска конница. Минали бързо през незатворените врати на Ксеркс, с огромните изваяни крилати бикове, македонците и тесалийците влетяха на разпенени коне през портик от дванадесет кръгли колони в ападана — Залата за приеми, квадратно помещение, дълги по двеста лакти стени, висок покрив, подпрян на масивни квадратни колони, разположени в правилни редици по цялата площ на пода, каквито бяха впрочем и всички други гигантски зали на персеполските дворци.
Александър слезе от коня и остана в прохладната ападана, а Птолемей, Хефестион и Филотас, начело на войниците си, разпръсквайки изплашената дворцова прислуга, се спуснаха да търсят знаменитата газафилакия. Съкровищницата на персийските царе се намираше зад залите „Сто колони“ и „Деветдесет и девет колони“ сред заплетени коридори в източния ъгъл на дворцовата платформа. Последният кратък бой стана в тесния проход между съкровищницата и Южния дворец. А в това време отрядът на Кратер, отличил се при завземането на Персийските врати, успя да завземе помещенията на стражата, разположени до съкровищницата зад тронната Стоколонна зала. След няколко минути бяха намерени и доведени в ападаната и царските ковчежници; паднали на колене, те поднасяха на Александър много сложни ключове, с които се отваряли стаите с хазната. Вратите веднага бяха запечатани, поставена бе силна стража.