— Какво им е направила царицата на амазонките?
— Говори се, че този, който е хвърлил ножа, бил роднина на някаква си красавица, която предназначили за твоя жена.
— И без да ме питат — разсмя се Александър.
— Говори се, че те знаели особена магия. Никой не можел да устои пред чаровете на техните жени.
Александър каза презрително:
— И като са видели великолепието на амазонската царица, решили да я убият, дори с цената на живота си ли?
— Те живеят лошо и не ценят нищо освен служенето на боговете си — каза Птолемей, този път леко уплашен.
— Заповядай да убият всеки, който е помагал на оногова, а неговата красавица да дадат на някой от конярите на хетайрите!
Александър избърза и пое за ръка „царицата на амазонките“, която скачаше от Боанергос. Той я поведе към най-високия ред на скамейките под навес от скъпи пурпурни тъкани, взети от килерите на Източния дворец…
Слънцето се скри зад хълмовете, когато Александър напусна празненството. Яздеха всички заедно: Таис, както преди като амазонка, Птолемей, Хефестион и Кратер. Останалите пълководци ги следваха на няколко крачки, а отстрани, в двойна верига, яздеше охрана от облечени в броня хетайри.
Хефестион говореше нещо шепнешком на Кратер, той внимателно го слушаше и изведнъж се разсмя. Таис ги изгледа под око, учудена от неочакваната веселост у винаги сериозния Кратер.
— Те си припомнят края на представлението — поясни Птолемей.
Наистина Таис също бе запомнила в края удивителния танц със змията. Висока, тънка, необикновено гъвкава нубийка и вавилонка — бледокожа, с пищни форми; създаваше се впечатление, като че ли пръстена на черното змийско тяло в действителност обвиваше бялата девойка. Черната „змия“ сякаш се подаваше ту иззад гърба на своята „жертва“ и слагаше глава на рамото й, ту се повдигаше от земята и пропълзяваше Между краката на вавилонката.
— Ти за танца със змията ли говориш? — запита Таис.
— Съвсем не. Нима Кратер може да разбере това тънко изкуство? Не, той си спомни компанията от вавилонски акробати, които представяха пантомима на любовта.
— Че какво хубаво имаше там? — учуди се хетерата. — Представяха мръсотии! Наистина момичетата бяха много красиви, но мъжете…
— Ама колко са изкусни в позите! Такова нещо не би хрумнало дори и на служителите на Котито!
— И ти ли също си възхитен от това представление? — запита Таис.
— Малко ме познаваш ти! Или се преструваш?
Таис хитро присви очи, поправяйки верижката на гърба си, която свързваше нейните „заемни“ коси.
— Никой мъж не може да не гледа това с негодувание! Друг е въпросът за евнусите! — разсърди се Птолемей.
— Интересно защо? Аз например се възмущавам, защото свещеното служене на Афродита и Кибела е тайна, която знаят само богинята и издигналите се до нея двамина и излагането й на показ принизява човека до животното и служи за пораждане на низши чувства, за осмиване на красотата. Това е отвратително нарушение на завета на боговете! — негодуващо каза Таис.
— Много добре го разбирам. Но освен това имам чувството, че са ме обрали — усмихна се Птолемей.
— А, искало ти се е да си на мястото на тези акробати! — досети се Таис.
— Разбира се! Обаче не на сцената! Ако галят и прегръщат красива жена пред очите ми, аз се чувствувам оскърбен. Не мога да приема такова зрелище!
Александър се вслуша в разговора и одобрително закима.
— Иска ми се да те запитам — обърна се той към Таис.
— Слушам те, царю.
По знак на Александър атинянката се приближи съвсем близо.
— Би ли искала наистина да бъдеш царица на амазонките? — тихо запита Александър.
— Заради тебе, да, за себе си — не! Ти не можеш да продължаваш измислената от тебе приказка.
— Ами! Откъде знаеш?
— Приказката може да се осъществи само с жена. А ти не би могъл да бъдеш с мен повече от едно денонощие.
— Ти ме плени изцяло и също така буйно, както и аз.
— Жрицата на Кибела каза, че Красотата и Смъртта са неразделни. Тогава не я разбрах, но сега…
— Какво сега?
— А сега целувките на великия Александър от онази ефратска нощ аз ги помня. Вървя с тебе, за миг се осъществи легендата за твоята любов, не към мен, а към царицата на амазонките! А царицата изчезна! — и Таис препусна Боанергос напред в тъмнината, без да обръща внимание на предупредителния възглас на Птолемей…
В къщи при светлината на три лампиона робините бързо разчесваха Таис. Сутринта бяха вдигнали високо нейните коси под шлема, за да се превърне тя в русокоса амазонка. Сплъстената къдрава маса коси едва се поддаваше на гладките гребени от слонова кост. Атинянката нетърпеливо потропваше с крака, гледайки през пролуката на завесата осветената платформа на двореца. Гостите на Александър вече се бяха събрали. Последната нощ, преди пълководците да потеглят на север!