Птолемей писа, че бракът не е смекчил пристъпите на жестокост, които се повтаряли все по-често. Даже и те, най-близките му другари, трябвало да бъдат много внимателни в отношенията си с царя.
Още от началото на своите скитания из източните степи Александър смени шлема с лъвската глава с друг, украсен с крила на голяма птица. Местните жреци уверяваха, че в царя се е вселил Симург — духът на високите хълмове, който слиза на земята в образа на Грифон, за да помогне на хората в техните нещастия.
Не зная с какво е помогнал Александър на жителите в източните степи…“
Таис прекъсна започнатия израз, тихо се засмя и довърши:
„… виждаш ли, попаднала съм под влиянието на Птолемей. Мъдрият воин обича да предсказва нещастия и да изброява миналите бедствия, макар че това никак не пречи на неговата храброст и весел характер. Прекалено весел по въпроса, за жените! В това той действително е равен на Александър в неуморимите си търсения. Впрочем ти го знаеш. Отдавна, още в Египет, му беше предсказала, че ще има много жени, но една от тях ще бъде богиня. Сега тази «богиня» е негова жена и какво повече?
Стига, уморих се да пиша, а и ти ще се умориш да четеш. Идвай тук в Екбатана и ще се набъбрим до насита, ще яздим коне, ще танцуваме. Тук се събраха много поети, философи, художници, музиканти и артисти. Тук е и Лизип със свое ателие и евбеецът Стемлос, прочут със своите статуи на коне, знаменитата певица Аминомена… Много прекрасни хора. В очакване на Александър тук идват много пътешественици от далечни страни на Индия, на Иберия. Идвай, тук ще ти бъде много по-весело, отколкото сама във Вавилон! Няма да страдаме толкова за нашите мъже. Освен бойните и походни трудности те си имат и свой дял щастие. Птолемей писа за необятните равнини, осеяни с ароматен силфий, за вълнуващото зрелище на исполинските снежни планини, които верига след верига, връх след връх преграждат пътя на юг и на изток. За планинските езера, вълшебно сини, бездънни като небето. За невъобразимият простор на степите, където плоските хълмове, увенчани със странни изваяния на плосколики и широкобедрени жени, се издигат в безкрайна редица като вълните на морето между Крит и Египет. И вероятно най-голямо от всичко за тях е чувството за всекидневни промени, очакването на нечувани чудеса през времето, докато се приближават към края на сушата…
Птолемей пише, че колкото повече се приближават до Индия, толкова по-често срещат дървета, подобни на нашите в Елада. Елите и боровете в планините отвъд Парапамиза са същите, както в планините на Македония, понякога им се струвало, че отново се връщат в родината. Това не може да се обясни…“
Таис завърши писмото, запечата го и заповяда да го отнесат, за да отиде по-скоро в дома на началника на града и ковчежника Харпал, който смени убития Парменион. Четири хиляди и петстотин стадия — не е малко разстоянието, което отделяше Екбатана от Вавилон, но по ангарейни — държавната поща, писмото пътуваше само шест дена.
Уморена от писането (Птолемей постави условия на Таис да не използува опитни писци, които разкриват всички тайни), тя слезе при басейна до стълбата, където Птолемей беше прекарал водата на планински извор, студена дори в горещо време. С весел вик тя се хвърли в подобна на раковина вдлъбнатина, през която, ромолейки, се преливаше зеленикава вода. На нейния вик дотича Ерис, която никога не изпускаше случая да поплиска и след това да разтрие меднокожата си господарка с дебело и твърдо покривало.
Ерис едва бе успяла да хвърли покривалото върху Таис, и дойде пратеник на Лизип. Неизвестно защо великият ваятел викаше Таис и Ерис да го посетят у дома му на другия ден сутринта.
Таис подаде писмото на черната жрица с думите:
— Канят и тебе! Някой иска да направи статуя по твой образ. Отдавна трябваше, чудех се на ваятелите, които макар и веднъж да са те зърнали… Въпреки че лично Лизип и неговите ученици обичат да изобразяват мъже, военни сцени, коне и слабо се интересуват от красотата на жените!