— Много добре си ме разбрал, Клеофраде, макар и да си скулптор на жени. Моят Апоксиомен е по-лек и по-подвижен. Обаче сега пак всичко се промени. Воините се прехвърлиха на коне, а пехотата не води както преди бой в единоборство, а със стотици бойци, сковани в цялостна машина с дисциплина и умение да се сражават заедно. Отминаха времената и на Дорифор, и на Апоксиомен!
— Не съвсем, Лизипе — каза Таис, — припомни си хипаспистите на Александър, които си извоюваха званието сребърни щитове. Те си служат и с тежко въоръжение, и със стремителен бяг, и със силен удар.
— Вярно, атинянке. Но това е специална войскова част, нещо като бойните слонове, а не главната маса воини.
— Бойни слонове, какво сравнение! — разсмя се Таис, млъкна и добави: — И все пак аз познавах един спартанец. Той можеше да послужи за модел на Дорифор…
— Разбира се, такива мъже има още — съгласи се Лизип, — те станаха рядкост тъкмо защото вече не са потребни. Твърде много средства и време са необходими, за да бъдат създадени. Войската сега изисква все повече хора и по-бързо!
— Заговорихме за мъже — избоботи Клеофрад, — че затова ли повикахме Таис.
— Вярно! — опомни се Лизип. — Помогни ни Таис. Почнахме да спорим за една нова статуя и с нашите гости. — Ваятелят посочи група от четирима мъже с много гъсти бради и със странни ленти на главите, които стояха отделно от постоянните посетители на дома — Това са индийски скулптори. Останахме на различни мнения по основните отличия на женската красота. Те отричат забележителната хубост у статуята на Агесандър и изобщо считат, че модната днес скулптура на жени е поела по неверен път, така ли? — Той се обърна към индийците и един от тях, явно преводач, бързо заговори нещо на красив напевен език.
Един от гостите с най-гъстата брада енергично закима и каза чрез преводача:
— Нашето впечатление е, че елинските художници са престанали да обичат жените и сега повече обичат мъжете.
— Странно впечатление! — сви рамене Лизип, а Клеофрад се усмихна за първи път широко с оттенък на злорадство.
— Аз нищо не знам! — каза Таис. — Кой е този Агесандър и каква е тази статуя?
— Появил се е нов скулптор, голям майстор. Неговата статуя на Афродита за храма в Мелос — обясни Лизип — се е прочула сред ваятелите, макар че според мен тя повече прилича на Хера.
— Личи си, че за модел е послужила не елинка, а по-скоро сирийка. Тези жени имат прекрасни гърди и рамене, но нямат талия, задницата им е плоска и увиснала. Краката им винаги са нехармонично тънки — прекъсна го Клеофрад.
— Всичко това Агесандър умело го е драпирал — каза Диосфос, още един ваятел, познат на Таис.
— Но не е съумял да скрие тромавата средна част на тялото — възрази Лизип — и зле развитата долна част на корема.
— Не разбирам възторзите — спокойно каза Клеофрад, — аз не обсъждам майсторството на Агесандър и не завиждам на неговото голямо умение, а само не одобрявам избора на модела. Нима неговата богиня има елинско лице? Той й е предал канонически профил, но костите на главата й ще ви се сторят крехки и тесни, както и подхожда на сирийка или някоя друга жена от народите на източния бряг. Нима никой не е забелязал сближените й очи и тесните челюсти?
— И какво лошо има в това? — усмихна се Стемлос.
— Лошо е дори за твоите коне — отби Клеофрад, — припомни си широкото чело на Буцефал. А за нас елините, древните критяни и египтяните най-любим образ е образът на Европа, превеждай както искаш това старинно име: евриопис — широкоока или европис — широколица, а по-точно и едното, и другото. И досега още на празника Елотий носят костите на Европа в Крит в огромен венец от мирта. Трябва и ние, художниците, повече да гледаме своите жени и техните прародители, а не да се увличаме в търсене на чуждоземни модели, които може би са хубави, но не са по-красиви от нашите.
— Браво на тебе, Клеофрад! — възкликна Лизип. — Едно от многото прозвища на моята приятелка Таис е именно широкоока. Нима не си забелязал колко прилича тя в лицето на Атина Партенос на, Фидий? Спомняш ли си онази парадигма — модел за няколко копия с корона и с очи от хризолит?