За учудване на присъствуващите индийците започнаха да се кланят, кръстосвайки ръце с някакви одобрителни възклицания.
— Добре ти е на тебе, Евриопис — усмихна се Лизип на Таис, погледна Ерис и добави: — Ние те поканихме да ни послужиш за модел в спора. Ще се наложи ти и Ерис да постоите голи. Искаме да видим у тебе съчетанието на древната критска и нашата елинска кръв. А в Ерис също така са се слели древна нубийска и друга, вероятно либийска кръв. — Той й каза да се качи на тежка широка табуретка за модел. Таис послушно смъкна дрехите си в ръцете на незагубилата спокойствието си Ерис. Обща въздишка на възхищение се разнесе в ателието. Тук всички се прекланяха пред женската красота, ценейки я като най-голяма скъпоценност на природата.
— Морфе телитерес гоетис! О, вълшебни, омайващи женски форми! — възкликна един от младите поети от Хиос. Клеофрад замря, поставил дланта си като щит към лявата страна на лицето си, и не сваляше очи от меднозагорялата фигура, която стоеше непринудено, сякаш беше насаме пред огледало, а не на подставка пред събралите се. Спокойната увереност в собственото си съвършенство и че не може да предизвика сред художниците нищо освен благоговение, обкръжаваха младата жена с явното покровителство на безсмъртните.
— Намери ли това, което търсеше? — запита Лизип.
— Да! — почти извика Клеофрад.
Индийците трепнаха, учудено гледайки обхванатия от пламъка на вдъхновението елин.
— Това е най-древният облик на жена — тържествуващо каза Лизип, — здрава, не висока, широкобедрена, кръглолика, широкоока — нима не е прекрасна? Кой от вас може да възрази? — обърна се той към учениците.
Лептинес, ваятел от Ефес, каза, че именно такъв облик са пресъздавали преди два века художниците на Йония, да вземат дори само Екзекиас и Псиакс.
— Те сякаш са копирали нейното лице и тяло. — Ваятелят посочи Таис.
— Не мога да си обясня — каза Лизип, — защо само два канона на скулптури от миналия век са на мода сега. Единият е подражание на ненадминатите Кори на Акропола, който възпроизвежда висока жена с мощен гръден кош, с широко разположени гърди, широки рамена и коремни мускули, като у атлетите-мъже. Те са слабо подвижни и не се нуждаят от силно развити задни мускули, затова са по-плоски отзад. Другият канон, въведен от Поликлет, от Кресилай, може би дори от Фрадион е широкоплещеста, теснобедрена жена с малки гърди, без талия, повече прилична на момче и също с неразвити отзад мускули. Такива са състезателките по бягане, амазонките, атлетките на тези художници. Ти, ефесецо, познаваш ли статуите, които са създали за светилището на Артемис в твоя град назованите от мен скулптори преди сто или повече години?
— Те са изопачили облика на Артемис и на амазонките! — възкликна Лептинес. — Влюбени в младежи-ефеби, те са се стремили да открият в жената същият този образ на момче. А за какво му е притрябвало на един истински мъж момче вместо жена? Простият и суров живот на моите прадеди, избягали от дорийските завоеватели по бреговете на Мала Азия, е създал здрави, силни, гъвкави жени, с малък ръст. От тях и от карийските и фригийски жени, които са отишли по-далече на север и са стигнали до Понта на река Термодонт, е възникнал градът на амазонките. Те са служили на Артемис с девиза: „Никакво подчинение на никакъв мъж“.
— Колко интересно говориш ти, ваятелю — възкликна Таис, — значи, аз съм жена не за лек живот?
— От чистия старинен род, от онези, които са живели тежко — отвърна Лептинес.
— Ефесецо, ти ни отвлече настрана — намеси се Лизип. — Макар и да говориш интересни неща. Ерис, застани тука! — Той посочи втората табуретка до Таис.
Черната жрица въпросително погледна господарката си.
— Ела, Ерис, не се смущавай. Те не са обикновени хора, това са художници. И тук ние не сме просто жени, а въплъщение на богини, нимфи, музи — всичко онова, което възвишава мъжа поет, насочва неговите мечти в просторите на света, морето и небето. Недей да се противиш, ако те опипват. Те трябва да знаят какви мускули се крият под кожата, за да изобразят правилно тялото.
— Разбирам, госпожо. Защо тук има само мъже, а няма жени скулпторки?
— Ти зададе сериозен въпрос. Ще запитам Лизип. Аз лично мисля, че между нас няма такава любов и стремеж към образа на жената, както у мъжете. И не сме дорасли още да разбираме красотата извън личните отношения… може би и да има скулптори жени от последователките на лезбоската Сафо?
Ерис се изправи до нея, тъмна като египетски бронз, без онова самоуверено кокетно превъзходство, което изпълваше Таис, но със спокойствието на равнодушна към земните грижи богиня, която само с живата си младост заличава впечатлението за сурова, дори печална съдба.