Тъй си мислеше атинянката, като гледаше госта, който си почиваше в дълбокото персийско кресло, сплел тънките си пръсти. На драго сърце прие той поканата да остане в къщата на Лизип, преди да замине за Вавилон, където смяташе да се запознае със столицата на мъдреците и маговете на Западна Азия, а после да се срещне и с Александър.
През тези няколко дена, докато пътешественикът гостуваше у Лизип, Таис узна много неща които би сметнала за приказка в родината си. Небесната империя бе възникнала в също такава дълбока древност, както Египет, Крит и Месопотамия. Пътешественикът разказваше за точния календар, изчислен две хиляди години преди построяването на Партенона. Според неговите твърдения, държавата била основана още преди други две хиляди години от установяването на този календар. Той разправяше за опитни занаятчии и художници, за астрономи, съставили карти на небето, за механици, създали сложни водоснабдителни устройства, необикновени високи мостове, храмове кули от желязо, фарфор и бронз, за дворци върху хълмове, насипани от човешки ръце, за изкуствени езера, издълбани от хиляди роби.
Мъдреците на Небесната страна измислили машина за предсказване на земетресенията и откриване на местата, където те са ставали. Пътешественикът цветисто описа разкрасената с труда на хората природа, хълмовете с храмовете по върховете, до които построили широки стълби с хиляди стъпала, заградени с вековни дървета; пътища от сини тухли, залети с небесносиня глазура, които водят до свещени кътове, алеи от високостволи борове с бяла кора, еднакви и по височина, и по възраст, проточили се на стотици стадии.
Синът на Небесната страна разправяше за опитни лекари, които лекували със златни иглички, забивани в болното място. На елините им се видя невероятен разказът за две огледала от стъкло и метал, които се намирали в императорския дворец. С тяхна помощ лекар могъл уж да гледа през човека и да открива вътре в тялото поразените от болестта места.
Таис, която бе спечелила уважението на пътешественика с ненаситното любопитство и умните си въпроси, получи подарък малка фарфорова чашка, с необикновена синя рисунка на камъш и летящи птици, завита в парче коприна с удивително златист цвят.
Атинянката не се поскъпи да подари на мъдреца с продълговати очи чинийка от черен фарфор, какъвто той не беше виждал, макар че бе пропътувал през много страни. С досетливостта на грижлива жена Таис накара пътешественика да приеме кедрова кутия със златни статери, току-що отсечени, с профила на Александър по модел на Лизип. Мъдрецът много се трогна — явно беше притеснен парично и се беше надявал на помощ от Александър. Лизип също му даде значителна сума, за да довърши пътуването си. Сега жълтоликият можеше спокойно да отпътува за Вавилон и да чака Александър, ако ще, две и три години.
Тогава той донесе на Таис обици с чудесна изработка, очевидно последната оцеляла през дългия път скъпоценност. Обиците от прозрачен бледозелен камък, необикновено твърд, бяха направени от пръстенчета и мънички мъниста едно в друго, изрязани от цял къс, без да се накърни монолитния камък. Закачени на ушите със златни кукички, обиците нежно и тихо звъняха като ехо на далечен повей по сухи тръстики. С тайнствена лунна светлина просветваха през прорез вкарани вътре в мънистата мънички розетки от шлифовани късчета камък, наричан в далечната империя „тигрово око“. Изкуството на гравьорите на камък в страната на жълтоликите надминаваше всичко видяно от елините досега и ги караше да вярват на разказите на пътешественика. Атинянката дълго се любува на творбата от нечувано далечната страна и се страхуваше да носи често такава рядкост.
Жълтоликият учуди Лизип и Таис с легендата за раждането на първите същества от яйце, което Богът на небето Тян изпуснал в Големите води от небесата на земята. Тази легенда напомняше доста орфическото учене за началото на началата.
Гуан-Ин, майка на милосърдието и познанието, равна по могъщество на мъжкото божество на Небето и Гръмотевицата, приличаше на Великата майка в Крит и в Мала Азия. Накрая пътешественикът огорчи Таис с убеждението си, че всичко в света има две начала — Ян и Ин. Всичко светло, дневно, небесно било свързано с мъжкото начало Ян, всичко тъмно, нощно, земно — с женското Ин. Ин трябвало да бъде строго подчинена на Ян. Тогава животът щял да се насочва към светлината и небесата. Възмутената Таис предсказа на жълтоликия, че неговата империя ще бъде винаги в духовно развитие на по-ниско стъпало, отколкото онези страни, където женското начало се признава за благотворно и градивно. Освен това страни, където женската половина на човешкия род е подтисната, никога не са се отличавали с доблест и мъжество във война и в борба с врагове. Заробването на жените неизбежно води след себе си раждането на робски души у мъжете.