— Разбирам чувствата ти, но обредът трябва да се изпълни. Помисли къде белегът най-малко ще се забелязва.
Виждайки нерешителността на поета, делосецът сам взе камъка.
— Отметни ръце зад главата си! — отсечено заповяда той на Таис и нанесе рязък удар с острия край на камъка върху вътрешната страна на ръката, по-долу от мишницата. Таис леко извика, потече кръв. Жрецът събра малко кръв и я смеси с водата в басейна. Превързвайки ръката на атинянката с ивица платно, доволен, той каза:
— Виж, за този белег ще знае само тя и ние двамата.
Поетът с наведена глава подаде на Таис чаша козе мляко с мед, напитка, с която божествената коза Амалтея откърмила Зевс в пещерата на Крит. Таис внимателно я изпи до дъно и почувствува как гладът й преминава.
— Тази напитка означава възраждане към живота — каза философът.
Поетът постави върху главата на Таис венец от силно дъхави петолистни бели цветове и подаде светлосиня стола, по чиято пола вместо обичайните ресни се нижеше украса от пречупени кръстове, която се стори зловеща на атинянката. Делоският философ както винаги отгатна мислите й.
— Това е знакът на огненото колело, пренесен у нас от Индия. Виж, краищата на кръстовете са отворени против слънцето — обратно на въртенето на слънцето. Колелото може да се върти само по слънцето (по въртенето на слънцето) и означава добрина и благосклонност. Но ако ти видиш подобни колела-кръстове с краища, които са препънати по слънцето така, че колелото да се върти само срещу въртенето на слънцето, да знаеш, че имаш работа с хора, които са избрали пътя на злото и нещастието.
— Като танца на черната магия, който танцуват през нощта обратно на слънцето около този, на когото искат да напакостят ли? — запита Таис и делосецът кимна утвърдително.
— Ето трите цвята на триликата богиня-муза — каза поетът, препасвайки Таис с пояс от плат на бели, сини и червени хоризонтални ивици. Той направи на атинянката нисък египетски поклон, докосвайки с длан дясното си коляно, и безмълвно излезе.
Делосецът поведе Таис от подземието през залято от ослепителна светлина дворче към горния етаж с пилон над вратата.
Следващите седем дни и нощи бяха запълнени със странни упражнения в съсредоточаване и отпускане, с напрежение и блажена почивка, редуващи се с откровенията на мъдреца за такива неща, каквито добре образованата Таис никога не бе и подозирала. Изглеждаше, че в нея беше настъпила голяма промяна — към добро или към по-лошо, тя още не можеше да прецени. Във всеки случай от храма „Нейт“ на свобода ще излезе друга Таис, по-спокойна, по-мъдра. Тя никога никому не разказа за суровите дни, за необикновените чувства, избухнали като пламък, който изпепели овехтелите одежди на детската й вяра. За страданията, поради изчезването на очарованието от успехи, които й се струваха толкова важни, за постепенното утвърждаване на нови надежди и цели тя би могла да разкаже само на дъщеря, която прилича на нея. Животът вече не се простираше над нея като капризно лъкатушещ път, който минава през неизброими завои от светлина към тъмнина, от горички към рекички, от хълмове към морски брегове. И навсякъде я чака нещо незнайно, ново, примамливо.
Сега Таис си представяше жизнения път прав като полет на стрела, пресичащ равнината на живота, в началото широк и ясен, после все по-тесен, мъглив и накрая изчезващ зад хоризонта. Но удивително еднакъв по цялото протежение като открита галерия, оградена от еднакви колони, която се простира оттатък в далечината до края на живота на Таис…
Дейра, „Знаещата“, както тайно се наричаше Персефона, се вмъкна в душата й, където досега неоспоримо господствуваха Афродита и нейният палав син. Това необикновено чувство не напускаше младата, пълна със здраве жена през цялото време на пребиваването й в храма „Нейт“ и по странен начин спомагаше да възприема ясно поученията на делоския философ. Старецът и откри учението на орфиците, наричани така, защото считали възможно излизането си от подземното царство на Аида, като Орфей, който, спасил своята Евридика.
Учение, възникнало далеч в минали векове от смесването на мъдростта на Крит и Индия, съединило вярата в превъплъщаването с отричането на безизходицата от кръговете на живота и съдбата. Великият принцип „всичко тече, изменя се и отминава“, отразен в името на великата кримска богиня Кибела-Рея, се сблъсква с въпроса — ще има ли възвръщане към миналото?
— Да, ще има винаги! — отговаряли мъдреците от Сирия и Питагор — знаменит ученик на орфиците, Пеласт от остров Самос, който отклонил орфиците настрана от древната мъдрост, увлякъл се в играта с числата и знаците под влиянието на мъдреците от Ур-Салим.