Необикновената доблест и физическото съвършенство на спартанците, удивително нежната връзка на критяните с морето, изобретателността, предприемчивостта и вечната жажда към нещо ново при атиняните са станали пословични и са се прочули по цялата Ойкумене.
А сега у Таис не беше останало нито чувство за пълнота на живота, нито радост. Предишната й закачливост угасна, отстъпвайки място на тъжни мисли за бъдещето. Дойде време и Хезиона да се замисли как да излекува душевната рана на своята господарка и приятелка. Тя дори започна да съжалява за заминаването на тайнствения учител на Таис, от когото по-рано толкова я ревнуваше. Делоският философ би ускорил „оздравяването“ на господарката й, тежко ранена от невидимото оръжие на съдбата и боговете. Хезиона с женски усет отгатваше, че възраждането на Таис е неизбежно. Твърде много сили имаше в младото тяло, твърде много жив интерес към всичко на света бе наследила тя от истинските си атински прадеди.
Спаднаха водите на великата река. Нил стана прозрачен и бавен като през зима. Таис разпределяше времето си между Салмаах и тясна, лека лодка. Трите Заедно се возеха с лодка: господарката, „Родената от змия“ и Клонария. Хетерата не отвърна нито на едного от многобройните поклонници, които ставаха все по-настойчиви. Хезиона въобще отблъскваше всичко мъжко и само Клонария се бе влюбила в един възрастен гръцки търговец. Той предлагаше да я откупи от Таис, но робинята се отказала, защото се страхуваше да напусне дома на Таис, където се чувствуваше в безопасност и където бе свикнала на добро отношение. Таис извика търговеца и му заяви, че ще даде Клонария без откуп, но при условие да се сключи брак. Търговецът обеща да помисли. Той бе вдовец, но между Родос, откъдето бе Клонария, и неговата родна Лидия не съществуваше епигамия. Обаче нищо не пречеше да се сключи специално споразумение за „вземането“ на Клонария и Таис реши да настоява. Налагаше се да напуснат къщата. Собственикът й поиска да повиши и без това високия наем. Само неопределеното положение в Египет в навечерието на идването на Александър пречеше на собственика да смени Таис с по-богати наематели.
Хезиона с тревога следеше как едно след друго изчезваха от голямото ковчеже украшенията на господарката й. Дори през най-богатия период на живота си Таис живееше, скромно в сравнение с неудържимото разточителство на другите известни хетери. Смъртта на Егесихора отне половината от сърцето й, а гибелта на Менедем я лиши от любов и надеждна опора. Таис, като изостанал при препускане кон бе изгубила посока и се въртеше в кръга на бавните дни без желания, не виждаше повече смисъл да живее в Египет и не знаеше накъде да тръгне, за да запълни по-скоро душевната си пустота. Само препускането и опасните фокуси със Салмаах понякога възстановяваха предишната Таис с пламнали страни и с блясъка на палавите и същевременно сериозни очи — тази смесица от вдъхновено достойнство и девическа палавост, която й придаваше неотразима прелест.
През дните на „мъртвите“, „тежките дни“ (трите последни дни на всеки месец) на пианепсион Таис особено остро почувствува, че предишният свят е завинаги загубен. Никога повече не ще се върне онзи безгрижен и спокоен живот с неизбежното очакване на нещо още по-хубаво, още по-красиво, с божествената увереност в собствената си красота, с чувство за здраве и щастлива съдба, което се появява само в разцвета на младостта. Таис бе навършила само двадесет и три години — за една елинска жена и дори за танцьорка възраст на пълен разцвет й се струваше, че младостта си отива, а заедно с младостта си отива и нейната предишна хубост. Липсата на желания плашеше Таис с призрака на бъдещата старост. Ех, ако не бе заминал мъдрецът от Делос! Колко й бе необходим сега приятел-наставник! Тя по-скоро би намерила в себе си сили и би се възродила за нов живот.
Таис повери къщата на грижите на Хезиона и отново се уедини в храма „Нейт“. Явно предупредени от делосеца, жреците я приеха благосклонно. Хетерата си хареса стаята-библиотека на горния етаж на пилона и сред гръцките книги намери Платоновия диалог „Горгий“. Таис помнеше насмешливата усмивка на делоския учител в отговор на пренебрежителния й отзив за Платон. Тогава тя не почувствува, че е допуснала грешка и реши при случай да препрочете великия философ. И наистина в диалозите му Таис видя дълбоката загриженост за хората на Атина, която по-рано тя не бе разбрала, старание да възвиси елините на Атина така, че да отговаря на духа на града на Девата. Тя усети остро в сегашното си настроение мъката на мъдреца по миналото на Атина, от което след войната със Спарта беше останал само празния съд на минало великолепие. Това, което тя по-рано виждаше само като отегчително наставление, се оказа твърда вяра, че само високият морал и човечните отношения между хората могат да създадат истинска световна държава. Според Платон грижата за подобряване отношенията между хората е най-главното. На властниците, които хвърлиха елините в безправие и учеха поданиците си само на злоба и предателство, нищо не се удаваше освен позор и безславие. Интересно към какво се стреми Александър? Къде ще насочи по-нататък своята съкрушителна армия? За какво ще използува своята голяма мъдрост и непрекъснатото покровителство на боговете? Впрочем, какво засягаше всичко това Таис? Накъде ще тръгне самата тя, какво ще й донесе любовта към приключения и несвъртането на едно място? Време е да напусне Мемфис. Може би дори само за да облекчи загубата на Егесихора и Менедем. Напоследък към нея упорито се стремеше някой си Стемлос, единствен син на един от най-богатите търговци в Мемфис. Току-що излязъл от възрастта на ефеб, той едва ли е по-голям от самата Таис. Чувствува се като момченце пред богиня. Но нали и силният Менедем често пъти също беше като момче! Добър, доверчив, безстрашен! Дали да не приеме предложението на Стемлос? О, не, никой не й трябва!