Като четеше седмото писмо на Платон, Таис живо почувствува, че мъдрецът се прекланя пред древната и по неговите думи свята религия на орфиците. И все пак предишната неприязън към учението на Платон остана. Тъкмо защото в неговата проповед беше подложено на унижение физическото, естественото начало у човека. Нея, която притежаваше много по-широк поглед върху света и хората, я отвращаваха древното сковаване на ума и чувствата у закоренелия робовладелец. Няколко дни, без да напуска храма, Таис се отдаде на размисъл и четеше, докато не се пресити и не се отказа от опитите си да предвиди своето бъдеще. С облекчение и с почти предишното палаво чувство на здраве и сила тя чу гласа на служителя, който й съобщаваше, че „красива девойка с розов хитон моли Таис да излезе при вратата на вътрешния двор“.
„Красивата девойка“ излезе Хезиона, със светла премяна, която не беше присъща на суровата тиванка. Хезиона неузнаваемо се бе променила и много се бе разхубавила от времето, когато бе попаднала в дома на Таис от робския пазар.
Хезиона забеляза учудването на своята господарка и цяла поруменя.
— Заповядано е на всички жители в Мемфис да се облекат в най-хубавите си дрехи.
— Как? Александър ли?
— Да!
Таис плесна с ръце, за да повика момчето-послушник.
— Кажи на почтените жреци, че им благодаря за гостоприемството. Трябва да си отида, но скоро ще се върна…
На Таис дори през ум не й минаваше колко много се лъже. Едва след девет години, вече като царица на Египет, тя ще престъпи отново прага на храма „Нейт“.
Отдавна улиците на Мемфис не са били толкова оживени. Таис и Хезиона с мъка си пробиваха път към къщи през развълнуваните тълпи. Египтяните, обикновено сдържани и учтиви на улицата — в това те си приличаха със спартанците, — днес бяха просто неузнаваеми. Не даваха път на старите и на жените, блъскаха се като атиняните на агората. Дори на Таис, понеже не бяха я познали, бяха подхвърлени обидни думи заради вехтото, й непразнично облекло. Тя не отговаряше, навела глава и покрила лицето си с шарфа.
Мемфисците възторжено посрещнаха Александър и искаха да устроят в негова чест голям празник. Но великият победител изчезна така внезапно, както се бе появил, веднага щом като прие знаците на покорност от страна на сатрапа и жреците, които обявиха свалянето на фараона.
Таис не искаше да се среща с Александър и съдбата й помогна. Късно вечерта на втория ден от връщането на Таис Неарх я намери. Атинянката веднага позна мореплавателя, макар той доста да се бе изменил, в говора му се бяха появили властни и резки нотки. Брадата му, въпреки модата у пълководците на Александър, предизвикателно стърчеше. Критянинът като че ли не се зарадва на отколешната си приятелка, пристъпи към изтичалата насреща му Таис, здраво стисна ръката й и промълви само една дума: